Елизабет Адлър - Завещанието

Лицето на Розалия силно пребледня и тя изведнъж остаря с години. След малко се изправи бавно. Гласът й беше изгубил цялата си нежност и чар, когато каза:

— Аз убих Боб Хардуик. — Обърна се и изгледа Хектор. — И ме помоли да го направя човекът, когото наричам свой приятел. Хектор беше в Ню Йорк в онзи ден, той ме помоли да му се обадя в точно определен час, на определен номер. И аз се обадих. Той ме е принудил да убия мъжа, когото обичах, бащата на детето ми…

Хектор вече беше скочил на крака.

— Тя лъже! — извика той така, че надвика дори мощния гръм. — Бях в Ню Йорк по работа. Розалия цял живот беше хранила лоши чувства към Боб, казвала ми го е неведнъж. Казвала ми е, че го мрази, защото я е изоставил — бременна и без никакви пари. Казваше също, че някой ден ще му го върне. Тя го е убила, а сега ме използва, за да избегне последиците.

— Ти си изпратил онези съобщения в електронната поща на Боб, Хектор — каза студено Монтана. — Ти си открил къде Боб паркира колата си. Били са необходими секунди, за да се прикрепят взривното устройство и телефонът. Ти си се обадил на Розалия, казал си й времето, дал си й номера…

Хектор затича към вратата, но охраната му препречи пътя. Той се обърна рязко и се насочи към френските прозорци, охраната се втурна след него. Всички бяха скочили на крака. Когато той претича покрай Дейзи, тя го хвана за сакото. Той се завъртя, стисна я силно за гърлото и постави тялото й пред своето. Тя се задавяше, не й достигаше въздух, беше неспособна да се помръдне.

Всички се заковаха на местата си. Бордоле изпищя, а другите жени гледаха втренчено, притиснали длани към устата си, ужасени. Мъжете застанаха пред тях и ги закриха с телата си. Лицето на Рег беше почервеняло от гняв, той беше готов да пусне юмруците си в действие, но Монтана го задържа.

— Пусни я.

Гласът му прозвуча, леденостуден, във внезапната тишина. Обаче Хектор тръгна заднишком към затворените френски прозорци. Изведнъж духна силен вятър, те се отвориха и бурята влетя в стаята. Блесна светкавица, удари гръм, вятърът се вихреше в стаята, прозорците се тресяха, жените пищяха. Като влачеше Дейзи, пред себе си, Хектор излезе на терасата.

Дъждът зашиба лицето на Дейзи, остър и болезнен. Само за секунди, тя стана мокра до кости. Косата й залепна за главата, мокрите кичури падаха на челото и влизаха в очите й, тя не можеше нищо да види. Страхът я парализираше и тя се беше отпуснала немощно в хватката на Хектор. Знаеше, че ще умре — защото Хектор по-скоро би я убил, отколкото да се остави да бъде заловен.

— Помогни ми, Боб. Моля те , помогни ми! — замоли се мълчаливо тя.

Вятърът продължаваше да се върти из стаята, да удря присъстващите. Хектор беше съборен на земята. Монтана сграбчи Дейзи и я изтръгна от ръцете му. Втурна се към Хектор, но испанецът вече беше успял да се изправи и тичаше към малката синя врата, която водеше от градината към скалите. Той я отвори и изчезна в бурята. Монтана вдигна ръка, за да спре онези, които биха пожелали да го преследват. Вратата се люлееше напред-назад, блъскана от вятъра.

— Прекалено е опасно в тази буря — каза той и в същия миг небето беше прорязано от нова светкавица. — Освен това, той няма къде да избяга. Намираме се на малък остров, а полицията го чака отвън.

Дейзи седеше на един люлеещ се стол и плачеше тихо. Той отиде и седна до нея.

— Никога няма да си простя това — каза той. — Толкова съжалявам.

Тя кимна, за да му покаже, че всичко е наред. След това разтри насиненото си гърло и каза с дрезгав глас:

— Ще направиш по-добре, ако поговориш с Розалия. Тя е тази, която никога няма да си прости.

Той я хвана за ръцете и я накара да се върне вътре. Всички стояха прави, с разрошени от вятъра коси и мокри, с вид, който издаваше и гняв, но и показваше колко са шокирани. Монтана се извини на Розалия, а после и на всички други.

— Бих предпочел това да можеше да стане по друг начин — каза той. — Но такава беше последната воля на Боб и нещата просто трябваше да се разиграят така. Знам, вие всички се питате защо Хектор е убил Боб, след като дори не го е познавал. Пари, разбира се. Съжалявам, че трябва да ти кажа истината, Розалия, но Хектор е измамник. Лежал е в затворите на три континента. Твоят малък хотел му е бил удобен като убежище, защото е скътан и тих, далеч от полицията и от миналото му. Затова е положил всички усилия да те убеди, че може да го управлява по-добре от теб. Казал е, че може да направи живота по-лесен за всички вас, и в началото наистина е било така. Станал е твой доверен приятел, човек, който би направил всичко за теб. И накрая ти си прехвърлила управлението изцяло на него. Имала си му доверие. — Когато ти е носел документи за подпис, ти си ги подписвала, без да задаваш въпроси. Но Хектор е станал експерт във фалшифицирането на подписа ти. Получавал е заеми срещу ипотеки върху твоята собственост и е прибирал парите в джоба си. Когато банките заплашвали да обявят ипотеката за пресрочена, знаел, че ще трябва да си тръгне, което и измамниците като него винаги са принудени да направят в различни моменти от живота си. Те просто изчезват. После си спомнил, че ти си му доверила една от тайните си и че Боб Хардуик е баща на Магдалена. И се замислил за изнудване, оттам и заплашителните писма в електронната поща на Боб. Хектор работел по този въпрос, но видял, че от това нищо няма да излезе и че е лесно да го заловят. Разбрал, че когато Боб умре, неговото единствено дете, Магдалена, ще бъде законен наследник на огромно богатство. Тъй като Боб нямал друго семейство, нямало да има кой да оспори завещанието. И така у Хектор се зародила мисълта за убийство. Проявил е находчивост при съставянето на плана, помислил е за своята сигурност, защото ти, Розалия, си щяла, образно казано, „да дръпнеш спусъка“. А Магдалена щяла да наследи богатството и още веднъж Хектор, като доверен приятел на семейството, щял да командва всичко. Той просто не можел да изгуби.