Лора Лей - Под повърхността на звяра

Рони се обърна да отвори вратата, за да излезе от кабината на камиона. Преди да направи нещо повече от това, Тайбър я хвана през кръста и притисна устата си към врата й.

— Тайбър! — цялото й тяло омекна, очите й се затвориха от усещането за мъжа зад гърба й. Ръцете му се обвиха около нея, а езикът му погали кожата.

— Трябва да те вкуся — само по гласа му Рони можеше да усети борбата, която се водеше вътре в него.

Езикът му бе грапав, груб, почти като на котка, и я накара да изтръпне от чувственото удоволствие, което потече по тялото й. Облиза долната част на шията й, където се срещаше с рамото. Когато зъбите му я одраскаха, от гърлото й се откъсна приглушен стон, а когато я захапа малко по-грубо, болезненото удоволствие я порази и почти я погуби.

Ръцете му се стегнаха под гърдите й и я придърпаха здраво към него, докато засмукваше нежно кожата й, след което облиза мястото с дрезгаво ръмжене от удоволствие.

— Боже, колко си прекрасна на вкус — прошепна в ухото й. — Ще бъдеш ли толкова прекрасна, когато оближа влажната ти женственост, Рони? Дали твоята сладост ще ме накара да полудея от желание по теб?

— О, Господи! — главата й падна назад върху рамото му, когато устните и езикът му продължиха да дразнят чувствителната кожа.

— Най-добре си почини днес — прошепна Тайбър и я освободи бавно. — Почини си добре, Рони, защото ако още си тук, когато се върна, може да изминат дни, преди да спиш отново.

Тя се бореше за въздух. Бореше се да намери сили да излезе от камиона. Не искаше да го пуска да тръгне, не искаше да поема риска той да промени решението си и да я остави така възбудена завинаги.

— Няма нужда да мисля — Рони не погледна към него, защото се страхуваше, че ако го направи, ще започне да го умолява да я вземе. — Искам те сега, Тайбър.

— Тогава това няма да се промени за няколко часа — гласът му бе приглушен и дрезгав. — Върви. Преди да изгубя контрол.

Младата жена слезе бавно от камиона, преди да се обърне назад и да го погледне.

— Ще се върнеш ли? Със сигурност?

— О, ще се върна — каза той тихо. — Може и двамата да съжаляваме по-късно, но ще се върна.

Рони затвори вратата и отстъпи, за да може Тайбър да тръгне, оставяйки я да мисли и очаква предстоящата нощ.

Нощта дойде, но Тайбър — не. На следващата сутрин се появи неговият брат, Дейън, и в ръцете си държеше оръжието, което унищожи всичките й мечти. Писмото, което Тайбър й бе изпратил, разби всичко в нея.

„Ти си още само едно дете, Рони. Аз съм мъж. Зрял мъж, който се нуждае от жена, която да удовлетвори нуждите му. Някоя достатъчно възрастна, за да разбира тези нужди, а не забавна малка девственица. Върви си вкъщи. Ти си просто едно малко момиченце, което си играе с нещо, с което и двамата знаем, че не може да се справи. След дълъг размисъл, реших, че е най-добре да прекратим нашето приятелство. Писна ми да те спасявам. Писна ми товарът, да те защитавам. Научи се да се защитаваш сама и порасни. Аз нямам представа как се отглежда дете и не искам да започвам с теб.

Рони се върна в дома си. Тишината, страховете, и жаждата за Тайбър бяха нараснали в почти болезнени размери. И ярост. Чиста, гореща ярост препускаше в тялото й, както към Тайбър, така и към самата нея. Малко момиченце . Думите я преследваха. Той може да не я бе изчукал, но със сигурност я бе накарал да порасне бързо.

Един ден, закле се тя, той щеше да си плати за това.

Петнадесет месеца по-късно

— Ако погледнете малкият белег на рамото й, ще видите, че изглежда като любовно ухапване — репортерът посочи мястото — на снимката то приличаше на петно. Бе на рамото на Меринъс Лайънс, точно на свивката с шията. — Не разполагаме с потвърждение, но се носят слухове, че това е отличителен знак на чифтосването. Инстинктивно признание за чифтосване между Котешката порода — Калън Лайънс, и неговата съпруга. То включва белега, както и семенна течност и слюнка — основани на хормон, който действа като афродизиак на жените. Котешките породи отричат това, но данните, които изтекоха от лабораториите, където се провеждат изследванията, доказват, че това не е само предположение…

Рони беше в шок. Тя стоеше пред погледа на баща си и наблюдаваше репортажа. Усети как кръвта се отдръпва от лицето й, когато очите й се съсредоточиха върху белега, показан на снимката. Би било лесно да се твърди, че не е нещо повече от любовно ухапване, но няколко снимки в продължение на три месеца доказваха, че то не се променя и никога не зараства. Според тайно получените сведения, това никога нямаше да стане.