Лора Лей - Душата на звяра

— По дяволите, тя е умница, Киова. Може би трябва да помислиш дали да не я задържиш — пламенната похвала на Саймън беше леко подигравателна.

Копеле.

— Защо ще правят това? — Аманда поклати глава, отказвайки да се обърне или дори да погледне Киова. Ако го погледнеше, ако зърнеше очите му, устата му, щеше да бъде обречена. — Почти мога да разбера Тами, ако е за пари. Кайли е толкова болна. Но защо охранителите ще помагат?

— Е, това се опитваме да разберем — отговори й Саймън. — Коя е тази Тами все пак?

Младата жена обясни набързо какво се бе случило с майката на Кайли. След като я бе пуснала да отиде до тоалетната, Аманда бе видяла, че алармата е деактивирана. Докато говореше, тя енергично потискаше засилващото се осъзнаване за мъжа до нея и бавно надигащия се глад. Това беше като демон вътре в тялото й, който забиваше нокти в утробата й, с настояване за силните тласъци на пениса му и нажеженото до бяло освобождение на спермата му.

— Носеше се слух, че ударът ще бъде направен точно след като Даш се свърже с Котешките породи — разкри Стефани. Гласът й беше мек и очевидно по-малко враждебен, отколкото на тези двамата, които споделяха автомобила с тях и които се тупаха по гърдите. — Забавихме изпълнението на плана да те защитим, когато съпругата му Елизабет започна да ражда. Веднага след като бяха в състояние да пътуват, Даш се срещна с баща ти. Той изглежда не взе насериозно заплахите.

Аманда не успя да овладее секването на дъха си. Нито брат й, нито баща й бяха повярвали, че тя е в опасност? Дори не й бяха казали?

— Лъжеш — прошепна тя тогава. — Родителите ми не биха рискували живота ми.

— Наеха ти дяволски добра охрана — увери я Киова. — Четиримата мъже, които те защитават, са най-добрите. Всичко, с което разполагаше той, беше един слух, без сигурна информация. И предполагам, че си отказала да се преместиш в Белия дом за някакъв период от време.

В гласа му прозвуча сарказъм. Беше прав, тя бе отказала да се премести в официалното президентско жилище, по каквато и да е причина. Спорът тогава бе ожесточен. Защо баща й не й бе казал, че може да има опасност? Може би това щеше да промени решението й.

Не, поправи се Аманда, нямаше. Тя държеше на своята независимост, на новата си работа, на приятелите и дома си. Щеше да настоява за доказателство, а не просто да вярва на някакъв си слух.

— Сега какво? — попита момичето тогава.

— Сега ще те заведем на безопасно място, а след това ще се свържем с баща ти — отговори Киова рязко. — И ще те задържим там, докато настъпи гласуването на Закона за Породите следващата седмица. След като безопасността ти е сигурна, президентът Мейрън ще гласува законопроекта, вместо да го свали, защото имаш пистолет, насочен към главата ти.

— И тъй като си чифтосана с Порода, всичко сега ще бъде чудесно — провлече Саймън подигравателно. — Не сме ли всички едни големи късметлии?

Аманда щеше да скочи, ако ръката на Киова неочаквано не я бе натиснала надолу.

— Какво, по дяволите, говори той? — изръмжа тя и се завъртя, придържайки завивката близо до голото си тяло.

— Не му обръщай внимание. Той е шегаджия — посъветва я Киова, а гласът му бе опасно тих.

— Странно, не ми звучи като шегаджия. Като задник може би, но не и шегаджия — посочи тя яростно. — Защо каза това?

— Защото иска да причинява неприятности. Саймън обича да причинява неприятности. Нали така, Саймън?

Аманда не повярва на начина, по който го каза, ни най-малко.

— О, да, неприятност е второто ми име, нали, Стеф? — изръмжа той.

— Или нещо подобно — отговори жената.

Скритите послания подлудиха Аманда.

— Лъжеш ме — обърна се към Киова тогава. — Защо го правиш сега?

Мъжът въздъхна тежко.

— Виж, Манда, ясно е като бял ден, че ти не искаш да знаеш нищо повече, отколкото вече разбра. Просто стой долу и остави нещата засега. Ще поговорим по-късно.

— Не искам да говоря по-късно — отвърна тя с цялата изкуствена нежност, която можа да събере. — Искам сега. Искам да знам защо, по дяволите, той каза, че съм чифтосана с теб и до какво точно води това нещо.

Породата вдигна вежда сардонично.

— Както сама каза по-рано, ти си запозната много добре с животните. Разбра го.

Аманда усети как пребледнява. Но това не спря възбудата, надигаща се във вагината й.

— Какво ми направи? — яростта я обхвана. За съжаление, това само подсили нежеланата страст.

Зъбите на Киова проблеснаха, когато се усмихна. Там, от двете страни на устата му, кучешките зъби просветнаха диво. Рамото я заболя, сякаш в отговор, а възбудата се разля по тялото й.