Лора Лей - Душата на звяра

— Да. Това обобщава ситуацията — изръмжа той. — Да вървим да подканим децата за тръгване и да се молим да имаме преднина пред лошите момчета. Наистина не искам да се замесвам с огневата мощ на правителството. Защото ще стане наистина лошо.

Много, много лошо.

Стефани се премести до Саймън, когато Киова излезе гол от езерото. Дишането му беше тежко, но студената вода нямаше ефект върху ерекцията, стърчаща между бедрата му.

— Саймън, скъпи, този мъж наистина е надарен — отбеляза Стеф с немалък женски интерес. — Но проклета да съм, ако мисля, че ще поискам дори малка част от това. Той изглежда достатъчно жесток да те ухапе.

Саймън изсумтя. Да. И бе заложил много пари, че Киова хапе. Много, много лошо.

Останете долу. Не рискувайте да бъдете видени. Стойте покрити.

Непременно стойте покрити.

Аманда лежеше на една страна, с гръб към Киова, като се опитваше да се държи за резервната гума, за да не се докосва до него.

Студената, жестока реалност почти се бе върнала. Достатъчно, за да осъзнае какво се бе случило и да си спомни с мрачна яснота изминалите часове, когато всичко бе започнало. Колко време бе минало? Сега беше почти три сутринта, така беше казал Саймън на Киова преди малко. Светлините на автомобила, който ги следваше, проникваха през задното стъкло и хвърляха странни сенки около младата жена.

Почти три часа. Беше малко след седем, когато бе затворила вратата на дома си, след като бе изпратила последните маскирани деца. Седем часа. В седем часа животът й се бе променил толкова драстично, че тя бе сигурна, че никога няма да се оправи отново.

Аманда потрепери при мисълта за това. Не с отвращение. Искаше й се да бъде с отвращение, така щеше да е по-лесно. Щеше да успокои сълзите, които се стичаха безшумно по лицето й и болката, която лежеше тежко на сърцето й.

Какво бе направила? Как се бе случило? И защо още се измъчваше от желание за повече?

— Колко остава, Саймън? — попита остро Киова зад нея. Гласът му беше пресипнал и настояваше за отговор.

— Малко повече от час — отвърна мъжът. — Калън е подготвил една от новите къщички. В момента събират информация. Би трябвало да разполагаме с нещо, когато стигнем.

— Синклер там ли е? — Гласът му беше дрезгаво ръмжене. Беше бесен. Господ й бе свидетел, тя също.

— В момента лети заедно с Елизабет и Каси. Трябва да пристигне там малко преди нас.

Аманда можеше да усети напрежението между нея и Киова, което изпълваше джипа. Колкото повече изгаряше тя, толкова повече сякаш се увеличаваше неговата ярост.

Дали можеше да усети какво се случва в тялото й? — питаше се жената. Усещаше ли нарастващата възбуда? Точно от това се нуждаеше тя. Кучият син не просто я бе дрогирал с някакъв вид странен животински афродизиак, но и можеше да усети ефектите от него.

— И Даш Синклер ли е замесен в това? — проговори тогава Аманда, сълзите й стихнаха, когато гневът я заля.

Беше срещала Даш Синклер и неговата съпруга Елизабет. Тяхната дъщеря, Каси, беше сладко, макар и странно малко момиченце. Бяха разговаряли с баща й по време на една от безкрайните срещи преди месец.

— Никой от нас не е замесен в нищо, госпожице Мейрън, освен в опазването на кожата ти — каза й Саймън остро. — Нещата станаха много лоши, признавам, но ние направихме всичко възможно.

— Вашите възможности не струват — информира го тя яростно. — Те ще ме открият.

Баща й нямаше да остави нещата така, помисли си младата жена. Ако Породите смятаха, че са имали неприятности преди, те не са били нищо, в сравнение с това, което баща й и брат й щяха да им причинят сега.

— Първо трябва да научат, че си изчезнала — озъби се Киова. — Петимата мъже, които убих зад къщата ти, са изчезнали, Манда. А те не могат да ходят. Твоите пазачи все още са живи и спят спокойно. Засега. И баща ти не разполага с улика, че си изчезнала.

Младата жена примигна към Породата. Тогава си спомни за Тами Брок, нервността й, молбата й да използва тоалетната. Как бяха убедили Тами да им помогне? Нещо повече, защо охранителите й не бяха обърнали внимание на светлинния индикатор на задната й врата, както би трябвало? Предполагаше се, че тя в нито един момент не би трябвало да използва тази врата след залез-слънце. Никога не го бе правила.

— Охраната им е помогнала — прошепна Аманда шокирано. — Трябва да са били те. Тами е деактивирала алармата на задната врата, когато отиде до тоалетната, но те би трябвало да са го разбрали. Алармата на вратата трябваше да ги предупреди за това.