Лора Лей - Душата на звяра

Контролът и на двамата се изпари. Киова я обладаваше със силни и дълбоки тласъци, които я караха да крещи името му. Аманда усещаше как всяко твърдо движение я разтяга, гали я. Той я пронизваше с бързи, дълги тласъци, които й отнемаха дъха, замайваха сетивата й и я докарваха по-близо и по-близо до ръба.

Където тя искаше да бъде.

— Киова… — изкрещя името му отново, когато усети оргазма да се надига вътре в нея. Една огнена стихия в центъра на утробата й се стегна, нарасна…

Когато избухна в нея, цялото й същество бе обхванато от лудост. Аманда усети как се разтяга, как горещи пулсации от огън изригват във вагината й, когато острите зъби се забиха в рамото й и пронизаха плътта й.

Очите й се отвориха широко и се взряха невиждащо нагоре, когато подутината на пениса му се заключи дълбоко във вътрешността й и започна да излива струя след струя гореща семенна течност дълбоко в утробата й.

Аманда не беше глупачка. Това, което усещаше, беше много сходно с шеговитите изказвания за Вълчите породи. Те бяха създадени от ДНК-то на вълк. Техните пениси подуват ли се? — бе попитал един учител с преувеличена тръпка от радост.

Подутина. Младата жена потрепери отново, преди действителността да я зашлеви шокиращо студена, в момента, в който очите й срещнаха неговите. Аманда потръпна в прегръдките му, а страхът, гладът и лудото желание за още се надигнаха вътре в нея и заключиха съзнанието й само в една мисъл.

— Животно… — мисълта се изтръгна от тялото й, изплъзна се от устните й, когато шокът я разтърси до основи. Удоволствието се извиваше, разкъсваше я и отнемаше дъха й, волята й, разума й.

Изражението на Киова, изпълнено със съжаление, изгори душата й, когато главата му се сведе и зъбите му одраскаха шията й миг, преди да се забият в плътта й…

— Аманда? — Киова се отмести бавно от нея, измъквайки пениса си от стегнатата като юмрук хватка на вагината й, и гримаса на наслада се изписа по лицето му, когато плътта й продължи да го засмуква.

Тя плачеше. Бог да му е на помощ, какво се бе случило? Не бе чувал за нещо толкова необичайно — животинската страна на природата у Породите да се разкрива по такъв начин. Ръката му трепереше, когато приглади дългия водопад коса назад от шията й, и вина изпълни душата му при вида на белега, който потъмняваше плътта между рамото и шията й.

Беше я ухапал. Безмилостно и без съвест той бе забил извитите си кучешки зъби в кожата й. Бе я държал неподвижна, докато набъбналата издутина, която го заключваше вътре в нея, притискаше пениса му към отвора на утробата й, изливайки спермата си дълбоко и силно във вътрешността на тесния канал.

Аманда се изви на една страна, като придърпа завивката със себе си, докато дъхът й пресекваше от сълзите.

— Добре съм — беше очевидно, че се опитва да бъде смела, че се опитва да се пребори с шока и страха. Киова можеше да подуши всичко това да се излъчва от нея. Тя беше объркана, бе захвърлена в нещо, което дори той не можеше да разбере, за да й помогне.

Беше девствена, недокосната, но толкова чувствена и естествено еротична, че бе откраднала дъха му с всяко докосване, с всяка ласка, за която бе молила толкова неистово. А той й бе сторил това, беше се заключил вътре в нея като животното, което виеше точно под повърхността.

— Това никога не се е случвало — Киова прокара пръсти през косата си, като коленичи пред нея и се намръщи при тръпките, които разтърсиха тялото й. — Аманда. Никога не ми се е случвало преди.

— Да, добре. Нито пък на мен — отговори тя през сълзи. — Господи, просто се махни. Трябва да помисля. Трябва да… — Едно ридание се откъсна от гърлото й и уханието на сълзите й се заби в сърцето му.

Породата пое силно и дълбоко дъх.

— Знам, че си изплашена — той се бореше с желанието да я докосне и да я вземе отново. — Ще оправим това. По някакъв начин.

— Как? — Аманда се обърна отново към него, а очите й горяха, блестящи от сълзи. — Какво, по дяволите, не е наред с мен? Това не съм аз, това не е моето тяло. Какво ми стори?

Той можеше да чуе яростта, надигаща се в гласа й сега, можеше също да подуши и глада. Устата му пресъхна от уханието на женска страст и езикът му се стегна, а усещането бе невероятно — сякаш се поду отново. Това бе станало и преди, когато устните му покриха нейните, за да възпре виковете й. Също и когато бе излял в устата й вкуса… Вкусът бе неописуем!

— Не знам. Но каквото и да бе, беше взаимно, Аманда — Киова искаше да изръмжи думите в защита, но успя да запази гласа си мек, а тонът спокоен.