Лора Лей: Душата на звяра

Също така, се повдигна въпросът дали Вълците и Котките, които са избягали, сега бродят по света, както и Койотите, родени да бъдат техни надзиратели. Докладите посочват, че Койотите са създавани, отглеждани и тренирани за подобряване на ДНК-то. Множество американски учени твърдят, че могат да бъдат изключени от това, което се нарича чест на Породата — инстинктивният код на природата, за който всички Породи досега претендираха. Ако Койотите, в естественото си състояние, наистина нямат душа, тогава дали човекът, създаден с такова ДНК притежава съвест?

Със Закона за Породите, поставен пред Сената преди няколко седмици, въпросите, които се задаваха, ставаха все повече от просто правото на живот. Ако Законът влезеше в сила, щеше да даде на тези генетично променени същества автономия.

Това щеше да даде възможност за създаване на офанзива, озаглавена Нападение и Защита, където специално подбрани групи ще имат пълното одобрение на правителството да убиват без съд и присъда всяка група или групи, които се надигнат срещу съединението на Породите или отделни индивиди.

Един от законите, поставени за обсъждане, дори даваше възможност за екзекуция на всяка организация или частен гражданин, който съзнателно и по свое желание са изиграли роля в смъртта или нападението на такива отделни индивиди.

Освен това включваше и един закон, който много сенатори в момента обсъждаха дори още по-усилено, отколкото статута на Нападение и Защита. Беше озаглавен просто — Право да се чифтосват. Този закон, казваха сенаторите, е прекалено неясен за разбиране. Както е посочено в устава, всяка половинка на Порода, мъжка или женска, се счита за чифтосана от Управителния съвет на Породите и ще бъде под защитата на Закона и под юрисдикцията на съществуващите и на всички бъдещи ратификации.

Този закон, ако се гласуваше за него, ще да даде на обществото на генетично променените хора пълна юрисдикция над себе си, без правителствено влияние в период от петдесет години. Управителният съвет ще се състои от няколко от водачите на Породите, включително Калън Лайънс, който ще оглави законодателния орган; Кейн Тайлър — брат на Меринъс Тайлър и движеща сила при ударите срещу лабораториите и сенатор Сам Тайлър — поддръжник на Закона, както и няколко учени, които вече са станали постоянни членове на Съединението на Породите във Вирджиния, след раждането на сина на Калън и Меринъс, Дейвид Лайънс, миналата година.

Поддръжниците уверяват обществото и пресата, че всички контрамерки са съгласувани в Закона, за да гарантират, че генетично променените хора и нормалното население могат да живеят в хармония. Те заявяват, че са наясно със страховете на населението като цяло, и се стремят да ги успокоят.

Но дали ние, хората, сме еволюирали до този етап, където различните могат да се приемат и да се живее с тях? Може ли една Порода да се движи измежду нас, освободена от предразсъдъците, които ние показвахме към другите раси в миналото? Учени и историци поставят под въпрос тази възможност…

Хелоуин. Пакост или лакомство. Забавления, призраци и таласъми.

Аманда ги обичаше. Тя се засмя, докато стоеше на вратата и подаваше лакомства на малките мускетари, като направи комплимент за костюмите на розовобузестите малки чудовища, облечени и натъкмени от родителите си.

Въздухът бе хладен и свеж, навън се свечеряваше, но атмосферата беше ободряваща и весела. Нямаше нищо, свързано с Хелоуин, което Аманда да не харесва. Това бе единственото събитие, в което не бе задължена да се появи в дома на баща си и да се преструва на мила млада дама, докато разговаря със скучни политици и застаряващи женкари. Вкъщи можеше да се отпусне, да гледа филм и да види радостта в очите на децата, които я посещаваха на предната веранда на къщата за лакомствата, които трябваше да им даде.

Облечена в дълъг червен костюм на дявол, тя привличаше доста заинтригувани мъжки погледи, но все пак бе достатъчно покрита, за да даде възможност на майките да общуват спокойно с нея. Дългата рокля беше тънка, но не прозрачна, падаше от кръста към бедрата й като облак от червено съвършенство. Плътно прилепналият корсаж бе завързан под гърдите й, а заоблените форми бяха обгърнати от мек муселин. Дългата й кестенява коса бе оставена свободна и падаше до кръста й, а на върха на главата й стояха чифт малки червени рога.

Това бе обичайният й костюм за Хелоуин. Чувстваше се секси, жива и независима. Особено тази година. Нейната първа официална година, далеч от ограниченията на семейството й. Или поне почти далеч от него.