Лора Лей - Да имаш за съсед Порода

Тарик пое дълбоко дъх отново, пресявайки миризмите, докато не успя да определи откъде идва тази. Вятърът духаше от запад, придвижваше се през къщата и през малката долина, където се намираше жилищният квартал.

Миризмата определено идваше от задната част на къщата. Беше прекалено отчетлива, прекалено натежала от заплаха, за да бъде разредена от храстите в предния двор.

Безлунната нощ оставяше двора черен, почти като катран, но ДНК-то, което правеше Породата ненавистен, също така му даваше способността да вижда по-ясно от врага, който дебнеше в мрака с него.

Не беше Порода. Тарик можеше да подуши Порода от една миля разстояние. Но не беше и безобидна заплаха. Той можеше да усети опасността във въздуха, ставаща все по-силна с всеки миг.

Придвижвайки се под прикритието на купчината дървен материал, Тарик се промъкна по-близо до къщата. По-важно от откриването на заплахата бе да задържи Лира в къщата и в безопасност. Тя беше толкова дяволски борбена, че ако дори си помислеше, че някой е в задния й двор, щеше да излезе навън и да настоява за отговори, без да обръща внимание на опасността.

Мъжът мина покрай малката дървена арка, която държеше люлката пейка, предпазливо заобиколи лехата с цветя, в която Лира бе работила преди няколко дни, и се плъзна покрай оградата, която разделяше нейния имот от този на съседа й от другата страна.

Можеше да усети нарушителя. Сърбежът по тила му ставаше все по-настойчив с всеки изминал миг. Тарик спря, наведе се ниско до вечнозеления храст и отново огледа района.

Ето го и него. Свит отстрани до къщата и си проправяше път към верандата. Облечено изцяло в черно, копелето можеше да не бъде забелязано, ако Тарик не бе уловил движението на бялото на очите му.

Беше добър.

Породата го наблюдава, когато натрапникът се отправи към електрическата кутия отстрани на къщата. Прекалено дяволски добър. Тарик видя как едно малко фенерче изпусна тънък лъч светлина, докато нарушителят работеше.

Когато приключи, младият мъж бе готов да заложи резците си, че по някакъв начин системата за сигурност беше изключена. Лампите все още светеха и дори не бяха трепнали, когато захранването бе прекъснато. Но имаше някакво удовлетворение в начина, по който облечената в черно фигура се промъкна към задната врата.

Това не можеше да се случва.

Тарик се раздвижи бързо, вдигна пистолета и се прицели, но успя само да изругае, когато фигурата се обърна рязко и вдигна собственото си оръжие.

Породата се претърколи, когато чу свистенето на заглушения изстрел. Очаквайки — глупаво, може би — нападателят да се обърне и да побегне, той се изправи на колене и се прицели отново, само за да се строполи обратно върху мократа трева, в момента, в който пистолетът бе изритан от ръката му.

Младият мъж се извъртя настрани и скочи на крака. Кракът му полетя и улучи брадичката на другия. Чу изсумтяване от болка, когато нападателят отстъпи назад, размахвайки ръце, за да запази равновесие.

Тарик изтегли ножа от калъфа. Този път беше подготвен, когато другият мъж тръгна към него. Изрита пистолета от ръката му, завъртя се и нанесе мощен ритник в слънчевия му сплит. Изръмжа, когато се огледа и видя копелето да настъпва към него отново, също въоръжено с нож.

В този миг задната веранда се освети. Ярка светлина го заслепи за една ценна секунда, и в този момент нападателят направи своя ход. Болка прониза рамото на Тарик, когато ножът уцели белега му, миг преди да успее да отскочи назад.

Изстрел разкъса нощта. Звукът от мощната пушка накара и двамата мъже да спрат, дишайки тежко, преди нападателят да се обърне и да побегне.

— Мамка му — изръмжа Тарик и се спусна след него, но краката му се плъзнаха по калта, преди да намерят опора и да се затича.

Почти го бе хванал, по дяволите. Беше само на сантиметри от това да се хвърли към другия мъж и да го повали, когато още един безшумен изстрел изсвистя покрай главата му, и го накара да се наведе и да се хвърли настрани.

Звукът от автомобил изрева надолу по улицата и прониза нощта. Гумите изскърцаха, когато превозното средство спря рязко, чуха се високи, настоятелни гласове, след това се изстреля от предната част на къщата, докато Тарик тичаше да го зърне.

— Мамка му! Мамка му! — Проклятията му изпълниха нощта, когато черният седан, който естествено бе без номера, изрева далеч.

Нападателят беше добре обучен и очевидно бе дошъл с подкрепление. Подозрението, че е бил дресьорът, когото търсеше, изпълни съзнанието на Тарик. Но защо преследваше Лира? Мъжът бе достатъчно умен, достатъчно добре обучен, че никога не би могъл да сгреши коя къща да нападне.