Лора Лей - Белегът на Мегън

— Вторият бяга. Ето го. — Вместо да включи топлинния радар на предното стъкло, мъжът посочи към мястото, където някаква сянка се движеше по горната част на една пукнатина. — Ще го раниш ли или ще го очистиш?

Убийство или залавяне.

— Ще го раня. Искам отговори. — Мегън извади собственото си оръжие. — Да действаме.

Оживление раздвижи кръвта в тялото й, когато гумите се врязаха в земята и автомобилът се закова на една равнина в дерето.

Жената се прицели, гледайки внимателно през лазерния мерник на оръжието.

— Не гледай през този шибан мерник — изръмжа Брейдън. — Използвай вътрешното си чувство. Тези лазерни мерници са за лигльовци.

Мегън облиза нервно пресъхналите си устни, пое дълбоко дъх и се загледа в нападателя, който бягаше. Вдигна оръжието малко по-високо, отколкото мерникът изискваше и позволи на сетивата си да експлодират, да се протегнат към оръжието, както нейният дядо от племето навахо я беше научил, вместо да разчита на прицела, както по време на обучението си.

Изстреля първия залп и изруга тихо, когато куршумът отскочи далеч, точно над главата на мишената й.

Бързо се пренастрои и стреля отново два пъти в бърза последователност. С чувство на удовлетворение видя как изстрелът попада в целта.

— Приготви се. — Райдърът се завъртя, спря рязко и Брейдън скочи от автомобила, за да го хване.

— По дяволите, това не беше честно. — Мегън хукна зад него. — Аз го повалих, аз ще го закопчая.

Силен рев избухна от гърлото на Брейдън, докато се бореше с нападателя, който ръмжеше диво и напрегнато. Мегън отстъпи шокирано назад, докато гледаше как извитите зъби проблясват от двете страни на устата на нападателя, миг преди да се впият в рамото на Брейдън.

Юмрукът на Брейдън се заби отстрани в главата му, а от гърдите му излезе яростен рев, когато страшни, дълги кучешки зъби се разкриха при животинското ръмжене от устните му.

И двамата бяха Породи.

Изведнъж, мъжът, който беше неин съконспиратор в приключението, се бе оказал една примитивна, неизвестна заплаха. Като оставеше настрана факта, че Брейдън очевидно познаваше Ланс, Мегън не беше сигурна, че братовчед й познава добре човека, пред когото стоеше тя сега.

Шокът я приковаваше на място. Мегън се отдръпна още назад с широко отворени очи. Юмрукът на Брейдън уцели незащитения корем на стрелеца и му изкара въздуха, след което нанесе нов силен удар в лицето, последван от обезвреждащ удар в уязвимия врат.

Той беше достатъчно силен да изпрати другия в безсъзнание. Достатъчно мощен да предизвика тръпка на ужас у Мегън. Младата жена включи микрофона си и активира слушалката в ухото си, докато насочваше оръжието си към Брейдън. Беше също достатъчно силен, че следващия удар, който нанесеше, можеше да убие единственото живо същество, което можеше да каже какво се бе случило тук.

— Отдръпни се от него — нареди тя, извисявайки глас над животинското ръмжене, тътнещо в гърдите му. Това щеше да бъде секси, ако не звучеше толкова дяволски застрашително. — Веднага.

Мегън не можеше да си позволи да му се довери. Не можеше да усети Брейдън, не можеше да го чете, както правеше с другите. И изведнъж, тя не беше толкова сигурна, че той също не е враг.

— Мегън? Мегън? Ти ли си? Благодаря на бога! — гласът на Ланс крещеше в ухото й. — Ние сме на път с един частен хеликоптер. Време до пристигането — пет минути. Какво е вашето положение?

— Мислех, че ти харесва да живееш опасно. — Кучешките зъби проблеснаха отново, когато от гърдите на Брейдън прозвуча ръмжене и той тръгна към нея.

Мегън стреля в краката му, принуждавайки го да спре рязко и да се втренчи в нея изненадано. Веждите му се повдигнаха подигравателно.

— Не бих се приближила повече, ако бях на твое място — предупреди го тя решително.

Той включи микрофона си.

— Ланс, твоето момиче не иска да повярва, че съм от добрите. Успокой я, а? Преди да ми пробие дупка в петата. — Тя се прицели по-високо. — Или на някое по-важно място.

Породата се смееше. Кучият син я гледаше и се смееше. Без гняв, без ярост, без никакво желание за отмъщение срещу нея.

Мегън усети веселието му. То се освободи около нея като ласка, когато тя пое дълбоко дъх, насилвайки се да се освободи от въздействието на спокойствието, в което бе допуснала да се потопи. Неговото спокойствие.

— Вие двамата смятате, че това е забавление и време за игри? — Ланс крещеше заради звука на хеликоптера, който идваше от разстояние. — Мегън, ако го застреляш, ще ти нашаря кожата, със сигурност. Никога няма да станеш от бюрото, на което ще те заточа. Чу ли ме? Отдръпни се, по дяволите.