Лора Лей - Белегът на Мегън

Младата жена скръсти ръце пред гърдите си — изящни, малки гърди, достатъчно налети да го изкушат. Фалшивото й намръщване го осведоми, че малкото приключение вчера не я бе разгневило наистина. Тези извити черни вежди, сведени над морскосините очи, които изглеждаха достатъчно дълбоки, за да се удави човек в тях, го предизвикваха. А той обичаше предизвикателствата.

— Тя стреля. — Брейдън сдържа усмивката си, когато се обърна отново към Ланс и кимна към нея. — Имам нужда от някаква защита.

Ланс не бе развеселен. Изтри с ръка лицето си и промърмори нещо за „проклети, упорити жени“.

Брейдън напълно се съгласи с него.

— Той защо е тук? Нямаме ли достатъчно проблеми, с които да се справяме? — попита Мегън.

— Седни, Мегън — изсумтя Ланс. Очевидно не беше в настроение за тази малка среща. — Дори ако това означава да преместиш стола.

Тя направи точно това. Брейдън се усмихна към нея бавно и порочно, докато гледаше леката руменина по бронзовата й плът. Информацията, която имаше за Мегън, беше ясна, кратка и подредена, както Брейдън бе свикнал да очаква от Джонас.

Взаимоотношенията с братовчед й бяха част от доклада. Изглежда тя и Ланс се бяха карали в продължение на месеци заради нейното настояване да поеме пустинните патрули, вместо по-безопасните назначения в някой град. Но те бяха по-близки от повечето братя и сестри, какво остава за братовчеди.

— Имам работа за вършене днес — посочи най-сетне тя, малко нетърпеливо, когато нито един от тях не проговори.

— Не, нямаш. — Ланс се наведе напред и скръсти ръце на бюрото, намръщването му се засили. — На път си да получиш точно това, което искаше през последните две години. Поздравления! — Той не беше доволен, но Брейдън вече бе наясно с този факт. Ланс беше бесен като дявол не само на Брейдън и Отдела по делата на Породите, но и на Мегън.

— Наистина ли? — провлече тя с фалшиво веселие. — Това е интересно. И така, това мое тайнствено желание включва ли оръжие? — Очевидно това бе единственият спор, който не бе успяла да спечели срещу братовчед си. Тя мразеше полицейския Уондър и го бе тормозила да поиска някой по-мощен пистолет за нея.

— Използвай някое от твоите — отвърна грубо Ланс. — Имаш достатъчно такива, и тъй като вече не си на официална служба, аз не мога да те спра. Или използвай едно от неговите. Изглежда си се справила добре с тях вчера.

Мегън хвърли поглед към Брейдън с крайчеца на окото си.

Породата й отвърна със самодоволна усмивка, когато погледът й се премести изцяло върху него. Накрая тя се обърна отново към братовчед си, вместо да изрази гласно подигравателната забележка, която Брейдън усети, че лежи на върха на пъргавото й езиче.

— Ще ми кажеш ли какво получавам? Аз имам много желания, нали знаеш. Или ще оставиш г-н Арнес да говори вместо теб?

Буйна. Такава бе тя. Буйна като демон. Харесваше му.

Той вдигна крак от коляното си и го спусна бавно обратно на пода, преди да се изправи от стола си. Не откъсваше очи от нея, гледаше я напрегнато, харесваше му как срещна погледа му и прикри нервността, която той усети, че расте вътре в нея.

Понякога, ДНК-то на животно, което притежаваше, му беше дяволски удобно. Естествената емпатична способност лесно долавяше емоциите на хората около него, филтрираше ги и те достигаха до него без емоционалното въздействие върху психиката му, каквото един нормален човек би изпитал. Знаеше какво чувства тя, но той самият не го чувстваше.

Брейдън изръмжа с умишлено груба вибрация, която избоботи опасно от гърдите му, когато сведе клепачи и позволи на погледа си да се плъзне по нея.

Лицето на Мегън се изчерви, и проклет да бъде, ако нежното, пикантно-сладко ухание на възбудата й не го караше да скочи към нея точно тогава и там. Питаше се дали тя е забелязала ерекцията му. Би било дяволски трудно да се пропусне, ако погледът й се плъзнеше само няколко сантиметра по-надолу.

— Опасност — промърмори Мегън, но очевидно не бе изплашена, когато се обърна отново към Ланс. — Пак питам, той защо е тук? Не си ми обяснил това още, Ланс.

— Прави живота ми ад — изръмжа братовчед й, като стрелна Породата с раздразнен поглед.

Брейдън наклони глава с подигравателно потвърждение.

— Добре, нека прави живота ти ад, а аз си тръгвам. — Мегън понечи да се надигне от стола си.

— Сядай, Мег — въздъхна Ланс. — Това включва и теб също. Твърде много. Брейдън, както знаеш, е Котешка порода. Лъв, за да сме точни. Задачата му тук е малко сложна.