Лора Лей - Белегът на Мегън

Тя държеше пистолета насочен към Брейдън. Добре, Ланс му вярваше, но дали братовчед й знаеше кой е и с какво се занимава тук?

— Ситуацията е овладяна — докладва Мегън. — Но смятам да бъда внимателна и да държа Котарака в чизми под око, докато дойдеш тук.

Очите на Брейдън се присвиха от прякора, а комуникационната линия се изпълни с тишина, потвърждавайки подозрението, че той е Лъвска порода. Зъбите на Койота бяха силно извити, а на Лъва — прави. Той може да не беше враг, но не беше точно безопасен.

Секунда по-късно, Ланс изпъшка.

— Мегън, скъпа, закопаваш се в дупка, от която няма да успееш да се измъкнеш.

Ако начинът, по който момчето котка гледаше към нея, беше някакъв показател, тя вече го бе сторила. Гневът се въртеше в златистите дълбини на очите му, когато обърна микрофона нагоре и скръсти ръце на впечатляващо широкия си гръден кош.

Мегън обаче не усещаше гнева. Той не се блъскаше в главата й, не разкъсваше нервите й. Беше сдържан в него. По дяволите, наистина можеше да започне да го харесва. Може би.

— Преди малко ти хареса да живееш опасно. — Грубият тембър на гласа му изпрати тръпки по гръбнака й. — Следващия път, ще те оставя да се забъркаш с Койотите и ще си намеря хубаво място, където да седя и да гледам.

— Да, направи го. — Младата жена не позволи на пистолета да се поколебае повече от сантиметър.

Мегън усещаше напрежението във въздуха, въпреки неговата видимо небрежна поза. Той чакаше удобен случай, следеше я за проява на слабост. И тя можеше да го усети, чувстваше готовността му да я унищожи, пулсираща в кръвта й.

Беше повече вълнуващо, отколкото болезнено. Вълнуващо, когато би трябвало да бъде ужасяващо.

Брейдън поклати глава с престорена тъга, измамно ленивата поза на мощното му тяло почти я излъга да свали гарда. Дънките свободно покриваха силните му крака, а сивата тениска обгръщаше широкия гръден кош. Беше ходеща сексмашина и блясъкът в необикновените му очи й показваше, че той го знае.

— Бяхме страхотен отбор — въздъхна Породата, докато звукът на хеликоптера се засилваше. — Много лошо, Мегън. Най-накрая бях започнал да се забавлявам.

Той скочи към нея. Проклятие. Без предупреждение, без мисъл, никакъв знак какво ще направи, преди да го стори. Просто го направи.

Пистолетът излетя от ръката й, тя се удари в земята, дъхът й излезе шумно от гърдите, когато тежкото му тяло я покри и разгорещи.

— До по-късно, бейби. — Брейдън ухапа ухото й, след това скочи на крака и хукна към Райдъра си. Секунда по-късно я обгърна прах, когато той прелетя през дерето и изчезна зад един завой. Звукът на хеликоптера ставаше все по-близък.

Боже, можеше ли този ден да стане по-лош?

Вашингтон, окръг Колумбия

Сенатор Макън Кули се намръщи недоволно, когато мобилният му телефон започна да вибрира в джоба на сакото му, принуждавайки го да откъсне вниманието си от Устава на Закона за породите, който в момента преглеждаше. Наредбите, които управляваха новите видове и им даваха техните специални права, бяха трън в очите му. Те бяха създания. Не бяха животни или човеци и следователно не заслужаваха никакви права.

Тъй като специалният, подсигурен телефон продължаваше да вибрира, сенаторът го извади от джоба на сакото си с гримаса, която бързо се превърна в интерес, когато видя номера, изписан на екрана.

— Да?

— Арнес беше тук — заговори в телефона нисък глас. — Мегън Фийлдс е очистила един от ловците и е заловила другия.

Брейдън Арнес се превръщаше в проблема, който Кули беше предсказал пред Съвета по генетика. Той се подсмихна на гнева в гласа по телефона. Искаше му се да знае кой се обажда. Щеше да се зарадва да види изражението, което би имал този човек в момента. Не звучеше доволен.

— Аз ви предупредих, че няма да бъде толкова лесно. — Не можеше да се спре да не злорадства. — Тя не се крие в онази пустиня, защото не знае какво прави.

Той се бе опитал да предупреди Съвета по генетика за това, когато те решиха да му отнемат думата по въпроса.

Те не познаваха момичето или семейството й, както той ги познаваше. Техните специални психични умения щяха да направят практически невъзможно да се залови някой от тях, особено Мегън Фийлдс. Нейните емпатични способности бяха по-силни и по-трудни за контролиране, но определено впечатляващи.

— Предоставихме ви два отряда, сенаторе — изхриптя гласът. — Те са бивши Морски тюлени и са посветени в нашата кауза. Не се проваляйте. Няма да се опитаме да ви покрием, ако ви хванат. Сам сте.