Лора Лей: Да обичаш Порода

Дишането й бе бавно и спокойно, цялостният й вид беше хладнокръвен. Странно оцветената й черна коса покриваше лицето й и скриваше изражението й от Джонас. Какво друго щеше да види той, ако можеше да погледне в тези невероятни очи? Дали само щеше да засили способността й да се скрие там?

Хармъни бе израснала като убиец през годините, като боец. Самоконтрол, двадесет години на военно обучение и ожесточена решителност да живее и да отмъсти я бяха направили много търсена като наемен убиец.

Джонас се загледа във файла на монитора на рафта пред него. Той беше пълен с данни за предполагаеми убийства, наблюдения и психологически доклади.

Тя бе поела първата си работа не повече от година след бягството й от лабораториите преди десет години. Бе станала по-опитна и смъртоносна с течение на времето. Беше станала също така по-добра в криенето. Не малко хора бяха по следите на жената, наричана Смърт. Не само заради репутацията й, че е най-добрата, а и заради досиетата, които бе взела в деня на бягството си от лабораториите и информацията, която бе откраднала.

Устните на Джонас се извиха развеселено, когато вътре в него се надигна уважение. Хармъни бе надминала прогнозите, които учените бяха направили относно способностите й, да се превърне в съвършен убиец.

Младият мъж погледна как вратата към тясната клетка се отвори и ученият от медицинското заведение на Породите влезе в стаята, носейки пластмасова медицинска чанта, която съдържаше спринцовки и флакони за пробите, които й трябваха.

— Хармъни, името ми е Ели. — Гласът на Елиана Морей беше мек и приятен. — Ти не си в опасност тук.

Не получи отговор.

— Трябват ми няколко кръвни проби и тампон със слюнка. Няма да отнеме много време и обещавам, че няма да боли.

Джонас имаше чувството, че на Хармъни не й пука. Мерк се премести по-близо, за да защити Елиана, когато тя застана отстрани до Хармъни и вдигна ръката й на масата.

Хармъни остана отпусната, неподвижна, когато Ели завърза гумената лента около горната част на ръката й и започна да търси подходящата вена. Джонас видя как мускулите на жената се огъват, след което се стягат. Действието щеше да попречи на иглата да намери вените под кожата. Умение, което Породите бяха научили в лабораториите, да контролират мускулите си, разработено само за тази цел. Погледът на Ели бе загрижен, когато погледна нагоре към камерата, и срещна този на Джонас.

— Кажи й, че ще й дадеш успокоително, ако не съдейства — нареди той студено.

Ели се намръщи неодобрително, когато от микрофона, който носеше, се разнесе командата му.

— Направи го, Ели. Сега не е време за спорове.

Докторката сви устни.

— Хармъни, наредиха ми да те упоя, ако не съдействаш. Моля те, не ме карай да го правя.

Джонас едва не се изсмя на състраданието на Ели. Хармъни щеше да й пререже гърлото без да се поколебае, ако това бе цената на бягството й.

Но тя се отпусна и дори не трепна, когато иглата намери вената й. Елиана напълни два флакона и извади един памучен тампон от чантата си.

— Отвори си устата, сега ми трябва проба от слюнка.

Хармъни остана неподвижна.

Джонас въздъхна.

— Мерк, издърпай главата й назад и я принуди да отвори устата си.

Хармъни нямаше да направи това лесно за никого.

Когато Мерк дръпна главата й назад и силната му ръка стисна челюстта й, Джонас видя лицето й. Той се наведе напред и очите му се присвиха върху деликатната костна структура, големите скосени очи с черни мигли, блясъкът на зелена огнена ярост в тях.

Ели взе бързо тампона и го пъхна в устата й, след което се отдръпна от масата и Мерк пусна момичето.

Пробите от кръв и слюнка бяха наложителни. За да проработи плана им, Джонас трябваше да докаже подозрението, което сетивата му бяха предусетили, и да се увери, че Хармъни все още не е чифтосана. Това можеше наистина до провали плановете му.

Единственият начин да неутрализира Хармъни в този момент, бе да я убие. Но убийството й нямаше да даде на Джонас или на Ръководния кабинет на Породите отговорите, или информацията, от която имаха нужда. Убийството й щеше да унищожи душата му, но той знаеше, че Хармъни никога повече няма да му се довери. Тя беше по-сурова, прекалено предпазлива и бе наясно колко лесно може да бъде предадена.

Първо, трябваше да отслаби съпротивата й, трябваше да намери уязвимото й място.

Ако подозренията му бяха верни, това уязвимо място се разхождаше наперено из Броукен Бът, Ню Мексико, с цялата арогантност и авторитет на човек, спокоен в територията, което си бе създал.