Лора Лей - Да обичаш Порода

Усети напрягането й, като че ли все още не бе сигурна какво прави. Беше очевидно, че да си тръгва от бара с непознат не е често срещано явление при нея.

— Сигурна ли си? — Той сведе глава, докато устните му не застанаха на сантиметри от нейните, уханието й се обви около него, аромата на орлови нокти и детелина се вля в сетивата му.

— Без колебания. — Дишането й вече бе учестено, а устните й се разтвориха, когато Ланс плъзна ръце към голият й кръст, за да докосне меката плът.

Устните й го изкушаваха прекалено много, за да успее да се въздържи. Мъжът сведе глава, когато дланите й потрепнаха върху гърдите му, усети как потъват в плата на ризата му, докато се бореше да овладее желанието си.

Само една целувка, обеща си той, докато докосваше устните й със своите. Той беше шерифа, не можеше да си позволи да бъде хванат да разменя нежности на публично място. Но една целувка със сигурност нямаше да навреди.

Или поне така си мислеше. Докато устните й не се разтвориха с тих стон и езикът й докосна неговия. Финият вкус на орлови нокти бе по-силен тук, сладък и чист, и само подхрани глада му.

Ланс усети как ръцете й се плъзват от гърдите към врата му, а след това се заравят в косата му. Мек стон завибрира по устните му. Целуваше я нежно, но жадно, напомняйки си на всяка секунда, че не може да стигне по-далеч. Можеше да я целуне. Само една хапка, преди основното ястие.

Докато устните му се движеха върху нейните, Ланс установи, че желанието му към нея нараства, превзема здравия разум и контрола му. Ръцете му се плъзнаха под потника й, погалиха гладката плът и обхванаха твърдите извивки на гърдите й. Хармъни се изви към него и гладните му устни погълнаха тихият й вик.

Езикът му се притисна към нейния, преплете се с него, след което го привлече в устата си и го засмука.

Тя имаше вкус на горещ, жаден секс. Като съблазнителка, създадена за страст и удоволствие. И ако Ланс не бе много, много внимателен, накрая щеше да я обладае точно там, на паркинга.

— Май загазихме. — Ръцете му се придвижиха от гърдите към дупето й, обхванаха стегнатите извивки и я придърпаха към бедрото му, докато устните му се плъзгаха от челюстта към шията й.

Ланс ухапа уханната кожа там и усети горещата, покрита с плат женственост да се потрива в бедрото му. Хармъни се бореше за въздух, пламтеше, роса от пот покриваше кожата й.

— Това не е нормално. — Гласът й бе замаян, натежал от желание, а Ланс продължаваше да гали с устни и език шията й, насочвайки се към гърдите и нежната плът, която знаеше, че ще открие там.

Хармъни бе по-деликатна от всяка друга жена, която бе докосвал. По-сладка. По-гореща. И той беше на секунда разстояние от това да разкъса дънките си, да я вдигне на седалката и да я обладае.

— Сигурен съм, че е. — Ланс облиза влагата между гърдите й и усети вкуса на орлови нокти и там. По дяволите, започваше да се пристрастява към орлови нокти. Само ако вкусът не беше толкова коварен. Тогава можеше да изпълни сетивата си с него, да задоволи нуждата си за него.

Мъжът сви пръсти върху извивката на дупето й и й помогна да язди бедрото му. Можеше да се закълне, че усеща влажната топлина на женствеността й, изгаряща го през нейните панталони и неговите дънки.

— Вкусът ти е сладък като лято — изръмжа той. Устните й бяха на челото му, притискаха се колебливо, и го накараха да спре в неистовото си отчаяние да опита възможно най-голяма част от нея и да върне част от контрола си.

Устните й го докосваха с чувство. Ланс го усещаше в мекия бриз, който се обвиваше около тях, шепота на объркване и изгубени мечти във въздуха до ухото му.

Сякаш никога преди не бе докосвала доброволно.

— Шшшт… — Нежният шепот на Ланс погали обърканите сетива на Хармъни, когато главата му се надигна от извивката на гърдите й.

Той свали надолу потника й. Небрежното докосване на ръцете му по гърдите й успокояваше възбудата, която заплашваше да ги погълне.

Хармъни се втренчи в него замаяно, когато ръцете му пригладиха назад косата й от пламтящите й бузи, преди той да постави нежна целувка на устните й.

— Качвай се — прошепна той.

Премести ръце към кръста й и я повдигна на седалката, след което вдигна чантата й от земята и й я подаде.

Беше изгубила единствената си защита, докато той я бе държал? Чантата съдържаше ножа й и малкият пистолет, който носеше, когато не можеше да задържи другите си оръжия. Никога не я изпускаше от ръката си, освен ако не бе абсолютно наложително. И никога, никога не я бе изпускала.