Лора Лей - Да обичаш Порода

Тялото й се разтрепери бурно, когато я връхлетя следващия оргазъм. Тя се тресеше, докато се бореше да не изкрещи. От устните й се откъсна само скимтене, когато той прекъсна целувката. Сподавен мъжки вик изпълни стаята, последван бързо от най-странното, най-ужасяващото усещане, което някога бе изпитвала.

Хармъни извика, когато почувства как спермата му бликва вътре в нея, просмуква се в самите пори на пулсиращата й плът, облекчава изгарящата страст и напоява утробата й.

Тя го почувства. Всеки горещ пулс от сперма, който я изпълваше, променяше я, правеше я завършена, точно преди зъбите й да потънат в рамото му и тя вкуси кръвта му. И в този миг разбра поражението си.

Ланс беше разсеян. На следващата сутрин крачеше из кабинета си, намръщен, тялото му гореше, пенисът му пулсираше в дънките му, а ухапването на рамото му пламтеше от нужда.

Мамка му. Проклета Порода. Бе разбрал каква е Хармъни в мига, в който онези малки, остри зъби пронизаха рамото му. Беше видял белега на рамото на братовчедка си Мегън преди година. Поставен там от половинката й, Брейдън Арнес.

— Не мога да открия никой, който отговаря на описанието ти в базата данни, Ланс — изръмжа Брейдън раздразнено.

— Виж сега, по дяволите, знам, че тя е Порода — озъби се Ланс. — Трябва да е там.

— Ланс, претърсвам проклетите файлове от един час насам. Тя не е тук. За какво, по дяволите, е всичко това?

Ланс пое дълбоко дъх.

— Кучката ме ухапа миналата нощ, Брейдън — изръмжа най-сетне. — Забърсах я в бара и я заведох у дома.

— Правил си секс с нея и тя те е ухапала? — Гласът на Брейдън беше мек и предпазлив. — Как каза, че й е името?

— Хармъни. Не спомена фамилно име. Червеникавокафява коса, светлозелени очи, метър и седемдесет.

— Татуировки или отличителни белези? — попита Брейдън.

Ланс се намръщи. Спомни си бегло една малка татуировка.

— На дясното рамо, не съм много сигурен, но мисля, че беше коса.

Тишина изпълни телефонната линия, а въздухът около него прошумоля предупредително.

— Сигурен ли си за това? Коса?

— Червена коса, не повече от три сантиметра голяма. Видях я точно преди да облече потника си. Но веднага забравих за нея, когато тя се обърна с шибан пистолет в ръка.

Тя бе насочила пистолет към него. Малък, късоцевен, но мощен военен Барета. А тези бебчета бяха наистина мощни, въпреки размера си.

— Проклятие. Това е лошо. — Гласът на Брейдън внезапно стана по-дълбок, животинското ръмжене, наследство от вида му, се проявяваше само по време на гняв или стрес.

— Частта, че е Порода, или частта с косата? — попита Ланс. — Трябва да бъдеш малко по-ясен, Брейдън. Умът ми не работи с нормалната си скорост.

И той знаеше защо. Знаеше и това го гневеше. Бог да й е на помощ, ако я пипне отново. Първото нещо, което щеше да направи, беше да напляска хубавото й задниче, задето бе избягала. Второто, което щеше да направи, беше да я чука, докато не й останат сили да избяга отново.

— Според моите файлове, Породата с тази татуировка е гаднярка, с която не би искал да се забъркваш. Ние я наричаме с името, дадено й в лабораториите, защото тя не си е избирала друго, доколкото знаем. Името й е Смърт, Ланс. Издирвана е не само от Отдела по делата на Породите, но и от няколко правителствени агенции за разпит във връзка с убийствата на лица, заподозрени като насилници на деца, както и предполагаеми учени от Съвета. Ако Смъртта се е чифтосала с теб, брат’чед, ти си прецакан.

Жената в ръцете му не беше убиец.

— Трябва да има грешка.

— Няма грешка — опроверга го Брейдън. — Никоя друга Порода не би посмяла да носи тази татуировка. Смъртта е властна кучка. Тя е убиец от клас А с добавена оценка за майсторството й с ножовете. Смъртта не изпитва чувства, Ланс. И не разбирам как, по дяволите, може да си чифтосан с нея.

Защото във всеки случай на чифтосване, настъпил в обществото на Породите, беше замесена емоция. Доколкото им бе известно, не съществуваше чифтосване, което да е само физическо, винаги бе и психологическо и емоционално. Ланс знаеше това от малкото обяснения, които Мегън му бе дала по отношение на връзката си с Брейдън.

— Тогава има грешка — каза Ланс със стържещ глас. — Има ли описание на тази Смърт?

— О, да — въздъхна другият мъж. — Описанието на косата й ме обърква. Косата й е с цвета на гривата на истински лъв, а не само подобен. Цвета на очите й е светлозелен. Ръст метър и седемдесет, двадесет и пет годишна. Избягала е от лабораториите на петнадесет, след като е убила всички учени там. Включително и собствената си майка.