Лора Лей - Да обичаш Порода

Умираше за нея, жадуваше за нея. Пристрастяваше се.

Хармъни се бореше. Беше загубена битка, но тя все пак се мъчеше да запази достатъчно контрол, за да остане бдителна, с вдигнат гард. Нещо не беше наред тук, нещо не беше нормално. От мига, в който видя Ланс тази вечер, бе разбрала, че привличането към него е прекалено силно. Прекалено интензивно.

Но това, тази страст, беше интензивна. Тя забиваше нокти в утробата й, пронизваше вагината й и караше соковете й да се изливат от нея. Караше я да сграбчи Ланс, а устните й да се разтворят под неговите, докато той сваля сутиена й и я оставя само по прашки. Но и те останаха за кратко, докато ръцете му не достигнаха бедрата й и ги разкъсаха на парчета.

— По дяволите, гореща си — простена той, когато Хармъни изстена. Пръстите му се плъзгаха по влажната цепка между бедрата й, а палецът му потърка клитора й, кръжеше около него и я опустошаваше, докато устните му се придвижваха надолу по шията й, насочвайки се към бързо повдигащите се гърди.

Удоволствието беше мъчително. Хармъни никога не бе познавала усещания, толкова крайни, толкова брутални, че не можеше да съсредоточи сетивата си върху друго нещо. Никога не бе знаела, че може да изпита нещо друго, освен ужас, който би могъл да превземе тялото, сърцето и душата й с един замах. До този момент.

Ръцете на Ланс я докоснаха, погалиха, разпространиха огъня, създаваха ураган от блаженство, който изгаряше всяка друга мисъл, всеки друг инстинкт.

Нуждата да се слеят стана наложителна. Да почувства тялото му да се движи над нея, вътре в нея, да я вземе, да я притежава…

— Чукай ме! — Хармъни едва успя да сдържи ръмженето си, когато устните и езикът му се преместиха към болезнено настръхналото, крайно чувствително зърно.

Ланс се засмя с мрачно задоволство, когато пръстът му се премести от хлъзгавите очертания на женствеността й и ръката му улови бедрото й, задържайки я неподвижна.

— Скоро — прошепна той. — Спокойно, скъпа. Нека да видим колко горещо може да стане.

Тя не можеше да си представи по-горещо. Не можеше да си представи как ще оцелее, ако тялото й стане дори малко по-чувствително.

— Не може да стане по-горещо — изпъшка Хармъни, вече не познаваше нито себе си, нито тялото си, когато зъбите му одраскаха зърното й, предизвиквайки накъсан вик от гърлото й. Ако станеше по-горещо, нямаше начин да оцелее. Нямаше начин да си тръгне от него незасегната.

— Разбира се, че може — каза напевно Ланс, гласът му бе дрезгав, груб. Захапа нежно зърното й.

Младата жена се взря в него, видя едно сексуално, чувствено животно, надвесено над нея и й се прииска да изкрещи от несправедливостта.

Една нощ. Само една нощ.

Ръцете й бяха заплетени в косата му, а тя не можеше да се спомни да ги е местила от леглото. Но почувства твърдите кичури между пръстите си, топлината, която плъзна по чувствителните връхчета.

— Имам нужда от теб сега. — Тя трепереше, разтърсвана от желанието, но не можеше да контролира импулса да го докосва. Едната й ръка падна от косата към лицето му, а пръстите й се плъзнаха по твърдите очертания и колебливо погалиха устните.

Ланс захапа палеца й, улавяйки го между здравите си бели зъби, а езикът му се изви около него гладно и възбудено.

— Можем да си поиграем по-късно — прошепна Хармъни задъхано, цялата изгаряше, усещаше набъбналия дълъг пенис до бедрото си и вагината й потече от нужда за него.

— По-късно също ще поиграем. — Пръстите му се обвиха около китката й и я смъкнаха на рамото му, след това сведе глава и езикът му се плъзна към средата на корема й, насочвайки се бързо към измъчената плът между бедрата й.

Ланс погледна нагоре към нея, докато целуваше потръпващия й корем, очите му блестяха от топлина, смях и глад. Див, вибриращ глад, който отекна в нея и нарасна, докато тя не почувства как пламъците я обхващат.

— Ланс. — Звукът на собствения й вик я шокира — дрезгав, изострен от отчаяние, когато главата му приближи влажните гънки на женствеността й. — Не мога да го понеса… Моля те…

Тя бе на ръба на пропастта и това я ужасяваше. Никога не бе летяла толкова високо, никога не бе познала подобно удоволствие. Да задържи контрола си, колкото и разпокъсан да бе, стана наложително.

— Само още малко, скъпа. Просто искам да те вкуся. Това е всичко… Просто се отпусни и се остави на усещанията. Обещавам да е хубаво. — Порочната му усмивка бе последвана от полъх въздух върху невероятно чувствителния набъбнал клитор.