Джейн Кренц: Пророчески сънища

— Да, любовници. Така е.

Може би не завинаги, но поне за известно време.

Три дни по-късно Гуен стоеше с Джъдсън, Ник и Илайъс под един огромен плажен чадър. Навесът целеше да ги предпази от силното слънце, което изгаряше малкия остров. Макс не беше тук. В момента беше в Копър Бийч, където Уилоу Копърсмит се грижеше да му осигурява толкова прясна сьомга, колкото можеше да изяде.

Гуен гледаше неколцината мъже, които използваха сложни лъскави машини, за да изкопаят и отстранят последните скали и отломки от входа на пещерата. Всички машини и инструменти носеха логото на „Копърсмит“. Същото лого се виждаше и на каските, предпазните очила и униформите на работниците.

Нишки от енергия се изплъзнаха от входа на пещерата. Те накараха Гуен да настръхне. Тя знаеше, че и четиримата усещаха бриза от парапсихична енергия. Работниците при входа бързо се отдръпнаха назад.

— Вътре, в това тясно пространство, се е натрупала толкова енергия, че всички я усещат — каза Илайъс тихо. — Дори и работниците, които нямат специална чувствителност.

Един от мъжете се отдели от групичката и приближи до него.

— Мисля, че вътре е имало някакъв газ, шефе — каза той. — Не съм сигурен с какво си имаме работа. Да се обадя ли да изпратят оборудване за проверка? Могат да ни го доставят от офиса в Аризона за един ден.

Илайъс погледна Джъдсън.

— Ти решаваш. Ще продължим ли сега, или ще изчакаме, докато измислим как да понижим нивото на енергия в пещерата?

— И двамата знаем, че няма начин да се понижи нивото на паранормалната енергия — рече Джъдсън. — Но мисля, че мога да го издържа. Проблемът може да дойде от зарята вътре. Ако още гори, никой няма да успее да влезе. В такъв случай можем просто да затворим входа, за да е сигурно, че никой няма да влезе в пещерата. Ще отида да погледна.

— Ще дойда с теб — каза Ник. — Харесват ми места със силна енергия. Действат ми възбуждащо.

— Леле, какъв шок! — възкликна Джъдсън. Той тръгна към входа. — Да вървим.

Гуен се притесни.

— Чакай, може би трябва да го обмислим, преди да се втурнете в пещерата…

Но Джъдсън и Ник вече крачеха натам и се преструваха, че не я чуват.

— Не се тревожи — успокои я Илайъс с тих глас. — Няма да направят нещо глупаво. Поне така мисля.

— А ако все пак направят? — попита тя.

— В такъв случай двамата с теб ще трябва да влезем и да ги издърпаме навън от проклетата пещера.

— О, да! Точно така.

Те видяха как Джъдсън и Ник взеха някакво оборудване и изчезнаха в пещерата.

— Е, не изтичаха веднага навън, значи не са попаднали на нещо, което не могат да понесат — отбеляза Илайъс.

Гуен оглеждаше машините и екипа от работници. Не беше експерт, но й се стори, че наоколо стоят много повече хора, отколкото бяха нужни за работата.

— Наистина ли това е набързо организиран проект? — попита тя. — Впечатлена съм. На този малък остров има огромна бюрокрация. Не трябват ли обикновено дни, седмици и дори месеци, за да се получат нужните разрешения за подобни изкопни работи?

Илайъс изсумтя.

— Не и когато наемеш местни работници, платиш доста пари на местни фирми и подкупиш правилните хора по веригата. Ще се изненадаш колко бързо може да се придвижи подобен проект.

— Много сте добър, господин Копърсмит.

— Дано да е така. — Той замълча. — Но този проект беше съвсем лесен.

— А ако уреждането на документите не се беше получило толкова гладко, щяхте да долетите с малка армия от лични телохранители, нужното оборудване и работници, за да отворите входа на пещерата.

— Разбира се — потвърди Илайъс.

— Понеже знаете, че Джъдсън трябва да се върне вътре.

— Да. — Илайъс огледа входа на пещерата през слънчевите си очила. — От начина, по който ми обясни по телефона, разбрах, че за него е много важно да се върне вътре.

— Да. Така е.

Илайъс погледна Гуен.

— Джъдсън изглежда много по-добре, отколкото когато се върна от този остров.

Тя си спомни горещата енергия, която гореше в аурата на Джъдсън вечерта, когато се бяха запознали на вечерята в Сиатъл.

— Да. Сега той е добре.

— Благодарение на теб.

— Не. Джъдсън се нуждаеше от време, за да се възстанови след тежкото изтощение от преживяното тук.

— Но ти си помогнала на този процес. Двамата с Уилоу няма да забравим какво направи за Джъдсън. Семейството ни ти е длъжник. Ако някога се нуждаеш от нещо, просто ни кажи.

Гуен се усмихна, трогната.

— Благодаря, господин Копърсмит. Но тази услуга вече е отплатена. Джъдсън ми помогна да приключа с онази незавършена история в Уилби. Сега сме квит, повярвайте ми.