Джейн Кренц: Пророчески сънища

— Много си красива — прошепна Гуен на Аби.

Бяха в една малка ниша в старото имение, което сега беше дом на Аби и Сам. Гуен донаместваше елегантните гънки на сватбената рокля от сатен и дантела. През отворените френски прозорци виждаха редиците, облечени с бели драперии столове, които вече бяха пълни от страната на младоженеца.

Освен роднините и приятелите на семейство Копърсмит, на церемонията и приема бяха поканени и всички жители на острова. Съдейки по тълпата, Гуен беше сигурна, че всички местни бяха приели поканата.

Ала от страната на булката столовете бяха празни, въпреки че сватбеният агент предвидливо беше настанил повечето местни тук. Само доведеният брат и доведените сестри на Аби се бяха появили. Баща й и мащехата й бяха изпратили отговор, че за съжаление не могат да присъстват. Предвид факта, че в момента двамата се развеждаха и отношенията им бяха отвратителни, отсъствието им не изненада никого, най-малко Аби.

Гуен знаеше, че Аби искрено се беше трогнала от появата на няколко от най-верните й клиенти, които я бяха уважили, колкото и да ценяха уединения си живот. Грейди Хейстингс, младият мъж, замесен в случая, който беше събрал Аби и Сам, също присъстваше.

— Защо съм нервна? — попита Аби. — Не би трябвало да е така.

— Булките са винаги неспокойни — успокои я Гуен.

— Откъде знаеш? Никога не си била булка. Чакай да дойде твоят ред и ще видиш тогава.

Ник се появи на входа на нишата, където чакаха Аби и Гуен. Той винаги изглеждаше страхотно, но сега беше особено ослепителен и изтънчен в новия си елегантно скроен смокинг.

Той се усмихна на Аби и Гуен. В рядка проява на емоции и неговите очи се бяха насълзили.

— Имам най-красивите сестри на света — каза той с необичайно дрезгав глас.

— А ние имаме най-красивия брат на планетата — възкликна Гуен.

— Много съм щастлив за теб, Аби — прошепна Ник. — Сдобиваш се с истинско семейство.

— Вече имам истинско семейство — по-истинско от теб и Гуен няма накъде. Не бих могла да пожелая по-добро. Просто днес добавям съпруг и няколко нови роднини.

— Но нещата ще бъдат различни — каза Ник.

— Не, няма. — Аби пристъпи напред и се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата. — Никога нищо няма да промени това, което е между нас тримата.

— Винаги ще бъдем семейство — допълни Гуен. Тя целуна Ник по другата буза и се отдръпна назад.

— Добре тогава. — Ник изглеждаше доволен. Той примигна, за да се отърве от сълзите в очите си, и предложи ръката си на Аби. — Хайде да го направим. Мисля, че Сам започва да нервничи.

— Нищо не може да накара Сам да нервничи — спокойно отговори Аби.

— Повярвай ми, възможността да избягаш и да го оставиш да те чака пред олтара е повече от достатъчна, за да го изплаши до смърт — каза Ник. — Аз лично се забавлявам при вида на зле прикритата паника в очите му.

Гуен се усмихна.

— Но това няма да трае дълго, защото Аби няма да го изостави пред олтара.

— Не. — Аби обви облечената си в бяла ръкавица ръка около ръката на Ник. — Никога.

Зазвуча музиката на сватбената церемония.

— Тръгваме. — Гуен целуна за последен път Аби, като внимаваше да не развали грима й, и взе кошничката с цветя.

Сам чакаше пред олтара, но не беше самотен. Кумът му Джъдсън също беше там.

Джъдсън не отдели очи от Гуен, докато вървеше по пътеката, за да заеме мястото си на главна шаферка. Тя му се усмихна под периферията на шапката с цветя и панделки. Любовта гореше в очите му.

След церемонията Гуен стоеше в една от големите бели шатри, подредени за приема, и гледаше как младоженците завършват първия си валс.

— Трябва да отдадем дължимото на Жерар. — Ник завъртя шампанското в чашата си. — Организира цялото нещо, без да мигне.

— Ако питаш мен, този човек трябва да командва армия — обади се Джъдсън. — Войската е загубила много, когато Жерар е избрал кариерата на сватбен агент.

— Той е бил в армията известно време — обади се Ник.

— Служил е десет години.

Джъдсън се усмихна.

— Вярвам… Не всеки може да се измъкне безнаказано, след като е нареждал на един куп роднини и цялото население на острова какво да правят и как да го правят. Между нас казано, Жерар истинското му име ли е?

— Няма да издам — отвърна Ник. Той отпи от шампанското си. — Заклех се, че ще пазя тайна по този въпрос. Виж, ако искате да обсъдим татуировките му…

— Не — прекъсна го Джъдсън. — Не искам.

— Жалко — тежко въздъхна Ник. — Истинско произведение на изкуството са.