Джейн Кренц: Пророчески сънища

— И на мен ми хрумна същото — усмихна се Джъдсън.

— Ако поемаш нов клиент, ще имаш нужда и от нови хора с паранормални способности — каза Гуен. — Например човек, който може да говори с духовете на убитите, които се явяват на местопрестъплението.

— А може би и човек, който умее да минава през заключени врати и да прониква във всеки компютър — обади се Ник. — Някой, който има връзки на места, където никой Копърсмит не се вясва.

Тонът му беше спокоен и циничен, но Гуен долови скритите под повърхността надежда и копнеж. Също като нея Ник си търсеше място, което да нарече дом, място, където да бъде нужен. Търсеше си семейство.

Джъдсън се усмихна на Гуен и Ник.

— „Копърсмит Кънсалтинг“ търси да наеме нови хора и вашите таланти ще бъдат много ценни за нас.

Ник кимна, доволен.

— Само да отбележа, че откакто асистирах на баща ти, развих вкус към пътуванията в първа класа и отсядането в луксозни хотели. Фирменият реактивен самолет определено е удобен.

— Създадох чудовище — изпъшка Илайъс. — Но уменията му оправдават разходите.

В онази нощ Джъдсън се люби с нея под ярката карибска луна, която обливаше морето със сребристата си светлина. Гуен се предаде на докосването му, на нежността и силата му. Но чувството за интимност, което бликна помежду им, беше това, което Гуен щеше да помни до края на живота си.

Накрая Джъдсън се просна по гръб и я издърпа върху мокрото си, пламнало тяло.

— Обичам те — каза той. — Още от онази вечер в Сиатъл.

Тя се засмя.

— Онази нощ ти търсеше разгорещен секс, защото смяташе, че това ще те изтръгне от мислите за повтарящия се сън.

— Така се заблуждавах тогава, но когато не получих разгорещения секс, осъзнах, че греша.

— И как по-точно го осъзна?

Той се усмихна и докосна косата й.

— Защото ми просветна, че ако не мога да правя секс с теб, не искам да го правя с никоя друга жена, дори и това да означаваше, че няма да се отърва от сънищата си. На теб колко време ще ти трябва да разбереш, че ме обичаш?

— О, и аз се влюбих в теб онази вечер.

— Така ли? — Джъдсън изглеждаше доволен.

— Знаех от самото начало, че ти си мъжът, когото съм чакала. Но провалих първата ни среща, като предложих да ти помогна за лошите сънища. Ти се ядоса и изчезна в Еклипс Бей.

— Ти ме съжали заради сънищата ми. А това беше последното нещо, което исках да изпитваш към мен.

— Знаех, че имаш проблеми със сънищата, и изпитвах съчувствие, естествено. Но бях наясно, че мога да ти помогна. Това нямаше нищо общо с влюбването ми в теб.

— Сигурна ли си?

— Казах ти, че никога не спя с клиенти. И със сигурност не се влюбвам в тях. Обичам те, Джъдсън. Обичам те от самото начало и ще те обичам винаги.

— Радвам се, че изяснихме това. — Той се усмихна и обгърна лицето й с дланите си. — През онзи месец в Еклипс Бей можех да мисля само за две неща — за теб и за проклетия сън. Беше въпрос на време да тръгна да те търся. Но си казах, че първо трябва да се справя със съня. После Сам се обади и ми съобщи, че имаш проблем.

— Какво съвпадение. Аз прекарах месеца, като си повтарях, че ще те видя на сватбата. — Гуен докосна устните му с върха на пръста си. — Имах хитър план.

Очите на Джъдсън блеснаха развеселени.

— Какъв беше хитрият ти план?

— На сватбата нямаше да спомена и дума за проблемите ти със сънищата. Щях да се преструвам, че не виждам нищо тревожно в аурата ти. Вместо да говоря колко съм страхотна в терапията на сънища, щях да се съсредоточа в това да те съблазня.

— Много хитро наистина. Мога да ти гарантирам, че стратегията ти щеше да успее.

— Мислиш ли?

— Без съмнение — увери я той. — Мога да го докажа.

— Как?

— Изпробвай хитрия си план върху мен сега и да видим дали ще проработи.

— Гениална идея.

Гуен го целуна под сиянието на луната и се зае да осъществява плана си.

Резултатите бяха изключителни.

Денят на сватбата беше съвършен за церемония на открито. Легаси Айлънд беше облян от топлата лятна светлина, характерна за архипелага Сан Хуан. Но на Гуен й се струваше, че събирането на семейство Копърсмит в Копър Бийч беше осветено и от допълнителна енергия.

Слънцето се отразяваше от повърхността на морето. Въздухът беше тъй кристалночист, че околните острови изглеждаха на ръка разстояние. И сякаш наети от сватбения агент, за да направят пейзажа съвършен, група великолепни китове лудуваха край брега. Те танцуваха във водата с лъскавите си черно-бели огромни тела, сякаш бяха леки като перца.