Никълъс Спаркс: Светлинка в нощта

— Ще поддържаме — успокои го Джеръми. — Тази история не е такава. Отивам за не повече от седмица. „Мистериозни светлини в местното гробище“. Нищо особено.

— При всички случаи ще ти трябва оператор — обади се Алвин.

Той го погледна с любопитство.

— Защо? Да не би да ти се идва?

— Естествено, че ми се идва. Да замина на юг през зимата и да срещна една от онези прочути южни красавици, докато ти работиш! Това ще бъде върхът. Чувал съм, че южнячките могат да побъркат мъжа, в добрия смисъл на думата, де. Ще бъде една екзотична ваканция.

— Следващата седмица не трябва ли да снимаш нещо за „Закон и ред“?

Колкото и странно да изглеждаше, Алвин имаше безупречна репутация на професионалист и услугите му се търсеха много.

— Да, но ще приключа преди уикенда — отвърна той. — И ако мислиш сериозно за телевизионна кариера, както те съветва Нейт, няма да е зле да направим няколко прилични кадри на тези мистериозни светлини.

— При положение, че изобщо има такива.

— Ти иди, направи предварително проучване и ми се обади. Календарът ми е отворен.

— Дори и да свети нещо, това не е кой знае каква история — предупреди го Джеръми. — Никой в телевизията няма да се заинтересува.

— Не и досега — каза Алвин. — Но след представянето ти по телевизията тази вечер ще се заинтересуват. Знаеш как е там. Всички продуценти гонят собствените си опашки в опит да открият следващия голям бум. Щом в „Добро утро, Америка“ изведнъж са се запалили по теб, бас държа, че от „Днес“ ще се обадят всеки момент, а след тях на вратата ще почука и „Дейтлайн“. Нито един продуцент няма да остане назад. Защото това означава да ги уволнят. Никой от тях не би искал да обяснява на шефовете си защо е изпуснал влака. Повярвай ми, аз работя в телевизия и ги познавам добре.

— Той е прав — намеси се Нейт. — Никой не знае как ще се развият нещата и не е зле човек да си начертае план. Тази вечер спечели много точки. Не ги пропилявай. И ако разкриеш нещо интересно с онези светлини, то непременно ще наклони везните в твоя полза и ще улесни решението на „Най-гледаното време“ и „Добро утро, Америка“.

Джеръми се вгледа в агента си.

— Ама ти сериозно ли? Това е незначителна история. Реших да я направя, само защото имам нужда от малко почивка след Клосън. Той ми отне цели четири месеца.

— Ама пък виж какво ти донесе — сложи Нейт ръка на рамото му. — Може да е партенка, но с добри кадри и подходяща история зад тях не се знае какво ще излезе, нали?

Джеръми замълча за момент, после сви рамене.

— Добре — каза и погледна Алвин. — Тръгвам във вторник. Виж дали ще можеш да дойдеш в петък. Ще ти се обадя за подробности.

Алвин вдигна бирата си и отпи.

— Голи! — извика той, имитирайки Гомер Пайл от популярното шоу. — Отлитам за страната на пясъците и свинските бели бъбреци. Обещавам да не те охарчвам много.

Джеръми се засмя.

— Бил ли си някога на юг?

— Не, а ти?

— Ходил съм в Ню Орлиънс и Атланта — призна той. — Но те са градове, а градовете навсякъде са едни и същи. Този път трябва да стигнем до истинския Юг. Гробището е в малко градче Бун Крийк в Северна Каролина. Трябва да видиш уебсайта му. Показва ни цъфнали през април азалии и кучешки дрян и ни запознава гордо с портрета на най-изтъкнатия си гражданин. Някой си Норуд Джеферсън.

— Кой? — сви вежди Алвин.

— Един политик. Бил е в щатския сенат на Северна Каролина от 1907 до 1916 година.

— На кого му пука?

— И аз това се питам — кимна Джеръми, хвърли поглед през бара и остана разочарован, когато видя, че червенокосата си е тръгнала.

— Къде точно се намира, казваш?

— Между „по средата на нищото“ и „къде по-точно е това“. Ще спя на място, наречено „Грийнлийв Котиджис“, описано в рекламата като пасторално и провинциално, но все пак модерно. Каквото и да значи това.

— Ще си бъде истинско приключение — засмя се Алвин.

— Не се тревожи. Сигурен съм, че ще паснеш на мястото.

— Сигурен си?

— Напълно — каза Джеръми и посочи кожените дрехи, татуировките и пиърсинга. — Дори подозирам, че ще искат да те осиновят.

Във вторник малко след дванайсет, на другия ден след интервюто за списание „Пийпъл“, Джеръми пристигна в Северна Каролина. Когато заминаваше, в Ню Йорк беше мрачно и студено, очакваше се сняг. Тук, с ясносиньото небе, зимата изглеждаше отдавна отминала.

Според картата, която си купи от магазина за сувенири на летището, Бун Крийк се намираше в окръг Памлико, на сто и шейсет километра от Райли и — ако пътят дотам можеше да се вземе за някакъв показател — далеч от цивилизацията. Релефът от двете страни на пътя беше равен и гол, интересен колкото тесто за палачинки. Фермите бяха разделени от хилави пожълтели борчета и предвид мижавия трафик те бяха единственото, което спасяваше Джеръми от пълната скука.