Никълъс Спаркс - Дарът на светулките

— Б-11… Н-26…

При всяко ново число тълпата ставаше по-шумна. Онези, които не бяха успели да се доберат до маса, използваха за подложка первазите и стените. Сервираха им бухти от царевично брашно, сякаш устремилите се дръзко към победата се нуждаят от нещо мазничко за успокоение на нервите. Лекси и Джеръми си запроправяха път през множеството и зърнаха Дорис да пълни нови кошнички с бухти. В ъгъла Рейчъл — съблазнителната сервитьорка в ресторанта — отпъждаше с ръка цигарения дим. За разлика от Ню Йорк Бун Крийк не гледаше с лошо око на пушенето — всъщност тук цигарите очевидно бяха по-популярни дори от бингото.

— Сватбени звънчета ли чувам? — пропя кметът в микрофона.

Ненадейно изреждането на числа секна и само пърпоренето на вентилаторите нарушаваше възцарилата се тишина. Всички лица в ресторанта се извърнаха към Лекси и Джеръми. През целия си живот Джеръми не беше виждал толкова много цигари, увиснали между нечии устни. После, спомнил си какво правят хората тук, кимна и махна с ръка.

Всички закимаха и му помахаха.

— Направете път… — чу се настойчивият глас на Дорис.

Хората се сместиха да й освободят място и Дорис се появи пред тях. Веднага протегна ръце и прегърна Лекси.

Пусна я, огледа я от главата до петите, погледна към Джеръми и после пак към Лекси. Джеръми усети как всички наоколо правят същото, сякаш участват в семейната среща. Всъщност предвид няколкото педи разстояние, което ги делеше, това не беше далеч от истината.

— Не ви очаквах толкова рано — провлече Дорис с южняшкия си акцент.

Лекси кимна към Джеръми.

— Благодари на Железния крак. Той приема ограничението на скоростта по-скоро за сведение, отколкото като закон.

— Браво, Джеръми! — намигна му Дорис. — А сега ми разкажете за Ню Йорк! Искам да чуя всичко от игла до конец! И да видя пръстена.

Очите на всички се стрелнаха към Лекси. Тя протегна ръка, хората проточиха шии и пристъпиха по-наблизо да виждат по-добре. Джеръми усети нечий дъх върху врата си.

— Бива си го! — каза някой зад него.

— Вдигни ръка, Лекси! — обади се друг.

— Прилича ми на циркон от „Хоум Шопинг“ — констатира женски глас.

Лекси и Дорис сякаш едва сега осъзнаха, че са център на вниманието.

— Шоуто свърши! — заяви Дорис. — Искам да поговоря с внучката си. Освободете ни място!

С разочарован ропот хората се опитаха да се отдръпнат, но нямаше накъде и само запристъпваха от крак на крак.

— Да отидем отзад — предложи Дорис.

Сграбчи Лекси за ръката и я повлече; Джеръми си запроправя път след тях към офиса й зад кухнята.

Щом влязоха, Дорис засипа Лекси с порой от въпроси. Лекси заразказва за Статуята на свободата, за Таймс Скуеър и разбира се, за Емпайър Стейт Билдинг. Колкото по-бързо говореха, толкова по-южняшки звучаха и въпреки старанието си Джеръми изпусна нишката на разговора. Успя да дешифрира, че Лекси е харесала семейството му, но не остана очарован от уточнението, че вечерта приличала на епизод от „Всички обичат Реймънд“, само дето била „шест пъти по-шумна“ и всеки роднина „бил смахнат посвоему“.

— Ясно! Истинска дандания! — каза Дорис. — Покажи ми пак пръстена.

Лекси протегна гордо ръка. Дорис погледна към Джеръми.

— Ти ли го избра?

Джеръми сви рамене.

— С малко помощ.

— Красив е!

В този момент Рейчъл надникна в стаята.

— Здрасти, Лекс. Здрасти, Джеръми. Съжалявам, че ви прекъсвам, но бухтите свършиха, Дорис. Да изпържа ли още?

— Щом трябва… Но ела първо да видиш пръстена на Лекси.

Пръстенът. Жените явно обичат да зяпат пръстени, помисли си Джеръми, както обичат да повтарят думата „годеница“.

Рейчъл дойде при тях. С кестенявата си коса и стройната фигура изглеждаше привлекателна както винаги, но по-изморена. В гимназията Рейчъл била най-добрата приятелка на Лекси; все още бяха близки — в градче с такива размери близостта е неизбежна — но се поотчуждили, когато Лекси заминала в колежа.

— Много е красив — каза Рейчъл. — Честито, Лекси! И на теб, Джеръми! Целият град се вълнува.

— Благодаря, Рейч. Как вървят нещата с Родни? — попита Лекси.

Родни, местният шериф и любител на щангите, вехнел по Лекси още откакто били деца. Не останал никак доволен, че тя се е влюбила в пришълеца от Ню Йорк, но се примирил и започнал да излиза с Рейчъл.

— Вървят…

Приятелката й заби поглед в пода. Лекси я наблюдаваше. Знаеше, че не бива да я пришпорва. Рейчъл отметна кичур коса от челото си.

— Искам да остана да си побъбрим, но в ресторанта е менажерия. Нямам представа защо разрешавате на кмета да организира срещите тук. Бухтите и бингото влудяват хората. Ще се видим по-късно!