Никълъс Спаркс - Дарът на светулките

Здесь есть возможность читать онлайн «Никълъс Спаркс - Дарът на светулките» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Ера, Жанр: Современные любовные романы, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дарът на светулките: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дарът на светулките»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

След провала на брака си Джеръми Марш бе решил да затвори завинаги своето сърце за любовта. Убеден, че не може да има деца, той се отдава на блестяща кариера в Ню Йорк.
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.

Дарът на светулките — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дарът на светулките», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Годеница… Странен заряд имаше тази дума. Не беше странно, че има годеница, но в устата на снахите му думата звучеше по-особено. Сигурно я бяха повторили поне сто пъти досега. Още щом влязоха, още преди Лекси да си е свалила якето, София и Ана се спуснаха към тях с въодушевени възгласи:

— Време беше да се запознаем с годеницата ти!

— Как се забавлявахте с годеницата ти?

— Донеси нещо за пиене на годеницата си.

Братята му, от друга страна, се въздържаха да споменават думата.

— Ти и Лекси, а?

— Харесва ли й на Лекси в Ню Йорк?

— Разкажи ми как се запознахте с Лекси.

Сигурно е женска особеност, помисли си Джеръми, понеже и той като братята си още не бе изрекъл думата. Запита се дали да не напише нещо по въпроса, но реши, че редакторът му вероятно ще откаже с довода, че темата е недостатъчно сериозна за „Сайънтифик Америкън“. Макар да обожава статии за НЛО и Голямата стъпка. Вярно, съгласи се Джеръми да изпраща статии за списанието от Бун Крийк, но нямаше да му липсва ни най-малко.

Джеръми потри длани, докато баща му обръщаше поредната пържола. Носът и ушите му бяха почервенели в мразовития въздух.

— Подай ми онзи поднос. Хотдогът е готов.

Джеръми грабна подноса и отиде до баща си.

— Студеничко е тук.

— Студено? Как не! Освен това въглищата ме сгряват.

Баща му — последен екземпляр от застрашен от изчезване вид — още използваше въглища. Една година Джеръми му подари газова скара за Коледа, но тя събираше прах в гаража, докато брат му Том най-сетне не помоли да я вземе.

Баща му започна да трупа сандвичите върху подноса.

— Разменихме си само няколко думи, но Лекси ми се струва симпатична млада дама.

— Така е, татко.

— Е, заслужаваш го. Мария не ми харесваше много. От самото начало усещах нещо гнило.

— Защо не ми каза?

— Ха! Нямаше да ме послушаш. Забрави ли, че си всезнайкото в семейството?

— Мама харесва ли Лекси? Вчера обядваха заедно.

— Харесва я. Смята, че ще те държи в правия път.

— И това е добре?

— Доколкото познавам майка ти, това е повече от комплимент.

Баща му се усмихна.

— Някакъв съвет?

Джери остави подноса и поклати глава.

— Не. Не ти трябват съвети. Пораснал си вече. Сам решаваш. Освен това не съм в състояние да ти помогна много. Женен съм от почти петдесет години, но дори сега понякога недоумявам какво вбесява майка ти.

— Колко успокоително!

— Ще свикнеш. — Баща му прочисти гърло. — Всъщност има едно нещо…

— Какво?

— Две по-точно. Първо — не го приемай лично, ако се ядоса. Всички се гневим, та не си го слагай на сърцето.

— И второ?

— Обаждай се на майка си. Често. Плаче всеки ден, откакто разбра, че ще се местиш. И не прихващай южняшкия акцент. Няма да ти го каже, но от време на време трудно разбирала Лекси.

Джеръми се засмя.

— Обещавам.

* * *

— Не беше толкова зле, нали? — попита Джеръми.

Часове по-късно се връщаха в „Плаза“. Понеже в апартамента му цареше хаос, Джеръми бе решил да си позволят лукса да прекарат в хотел последната нощ в града.

— Беше прекрасно. Имаш страхотно семейство. Разбирам защо не си напуснал града.

— И за в бъдеще ще ги виждам често. Винаги когато идвам в офиса на списанието.

Тя кимна. Очите й обхождаха небостъргачите, върволиците от автомобили, гъмжилото по тротоарите. Бе живяла в Ню Йорк, но беше забравила тълпите, високите сгради, шумотевицата. Толкова различен от мястото, където щяха да живеят, съвсем друг свят. Цялото население на Бун Крийк сигурно щеше да се побере в един-единствен нюйоркски блок.

— Ще ти липсва ли градът?

Той се взря мълчаливо през стъклото, преди да отговори.

— Донякъде — призна. — Но всичко, за което мечтая, е на юг оттук.

И така, след една последна вълшебна нощ в „Плаза“ започна новият им живот.

3

На другата сутрин, когато светлината заструи през пролуката между завесите, миглите на Джеръми запърхаха и той отвори очи. Лекси спеше по гръб, а тъмната й коса бе разпиляна върху възглавницата. Иззад прозорците долиташе боботенето на подранилите автомобили, чиито клаксони вече огласяха Пето авеню.

Лично той смяташе, че не би трябвало да чува нищо. Бе платил баснословна сума за апартамента в хотела и беше редно прозорците да са звукоизолирани. Не че се оплакваше. На Лекси й хареса всичко — високите тавани, старинната ламперия, любезността на келнера, който им донесе ягоди с шоколадова глазура и ябълков сайдер вместо шампанско, дебелите халати и удобните чехли, мекото легло. Всичко.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дарът на светулките»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дарът на светулките» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Никълъс Спаркс - Тетрадката
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - С дъх на канела
Никълъс Спаркс
libcat.ru: книга без обложки
Иван Димитров
Лине Кобербьол - Дарът на змията
Лине Кобербьол
Никълъс Спаркс - Най-дългото пътуване
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Светлинка в нощта
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Пристан за двама
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Моят път към теб
Никълъс Спаркс
libcat.ru: книга без обложки
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Последна песен
Никълъс Спаркс
Николас Спаркс - Чудо любви
Николас Спаркс
Отзывы о книге «Дарът на светулките»

Обсуждение, отзывы о книге «Дарът на светулките» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x