Сюзън Филипс - Бебето е мое

— Да не… да не искаш да кажеш, че според теб трябва да се престоря на проститутка?

— На страшно изискана компаньонка, защото Бомбардировача не се занимава с обикновени проститутки.

Доктор Джейн стана от креслото и започна да кръстосва стаята. Джоди почти виждаше как огромният й мозък работи като калкулатор, събирайки това и онова, натискайки копчетата за плюс и минус. По лицето й се изписа обнадеждено изражение, а после тя се облегна немощно на полицата над камината.

— Медицинската история… — От гърдите й се откъсна дълбока, нещастна въздишка. — За миг си помислих, че може би наистина е осъществимо, но трябва да знам медицинската му история. Футболистите използват стероиди, нали така? А рискът от венерически заболявания и СПИН?

— Бомбардировача не докосва наркотици, не си ляга с всяка срещната и точно затова момчетата намислиха този план. Скъса с последната си приятелка миналата зима и оттогава май не е бил с друга.

— Въпреки всичко трябва да знам медицинската му история.

Джоди реши, че Джуниър и Уили все щяха да придумат някоя секретарка да им даде тази информация.

— До вторник, най-късно сряда, ще имам копие от медицинския му картон.

— Не знам какво да кажа…

— Рожденият му ден е след десет дни — изтъкна Джоди. — Предполагам всичко се свежда до това, дали ти стиска да го направиш, или не.

Какво беше направила? Стомахът на Джейн Дарлингтън се сви още повече, докато отиваше към дамската тоалетна в „Зебрите“. Джоди Пулански я бе довела тук, за да се срещне с футболиста, който тази вечер щеше да я откара в луксозния апартамент на Кал Бонър.

Без да обръща внимание на жените, които си бъбреха до мивките, Джейн влезе в най-близката кабинка, заключи вратата и облегна буза на студената метална стена.

Наистина ли бяха минали едва десет дни, откакто Джоди се бе появила на прага й и бе преобърнала живота й с главата надолу? Какво й бе станало, та се бе съгласила на нещо такова? След години на методично мислене, какво я бе убедило да направи нещо толкова безразсъдно? Сега, когато вече бе твърде късно, си даде сметка, че бе допуснала елементарна грешка, забравяйки втория закон на термодинамиката: равновесието неминуемо води до безпорядък.

Може би беше някаква регресия. Като малка непрекъснато се забъркваше в разни истории. Майка й беше умряла няколко месеца след раждането й и тя бе отгледана от студен, резервиран баща, който сякаш й обръщаше внимание единствено когато тя свършеше някоя беля. Неговото отношение, съчетано с факта, че в училище й беше скучно, бе довело до поредица от номера, чиято кулминация беше, когато къщата на директора на началното й училище се оказа боядисана в яркорозово от един от местните предприемачи.

Споменът за това все още я изпълваше с удовлетворение. Директорът беше истински садист, който мразеше децата, и напълно си го беше заслужил. За щастие, инцидентът беше отворил очите на училищната управа и ги бе накарал да ускорят придвижването й през класовете, така че на Джейн вече не й оставаше време да върши бели. Беше се отдала на учението си, което ставаше все по-трудно, като в същото време се бе откъснала от връстниците си, за които беше някаква откачалка. И ако понякога си мислеше, че харесва непокорното дете повече от прекомерно сериозната жена учен, в която се беше превърнала, си казваше, че това е просто част от цената, която трябваше да плати, задето се е родила различна.

Ала ето че непокорното дете все още бе живо. Или пък това беше дело на съдбата. Въпреки че никога не беше отдавала значение на разни мистични поличби, да открие, че рожденият ден на Кал Бонър се пада точно когато шансът тя да забременее беше най-голям, бе прекалено знаменателен, за да го пренебрегне. Преди да се е разколебала, тя бе вдигнала телефона и се бе обадила на Джоди Пулански, за да й каже, че е съгласна. Утре по това време вече можеше да е бременна. Вярно, далечна възможност, но менструалният й цикъл открай време бе също толкова точен, колкото и останалата част от живота й, а и тя наистина го искаше. Някои хора можеха да решат, че постъпва егоистично, но копнежът й за дете не й се струваше егоистичен. Струваше й се правилен. Хората гледаха на Джейн като някой, заслужаващ респект. Страхопочитание. Възползваха се от ума й, но като че ли никой не търсеше онази част от нея, която тя най-силно се нуждаеше да сподели — способността си да обича. Баща й не я бе искал, нито пък Крейг.