Сюзън Филипс - Бебето е мое

— Без майтап? Чичо ми работеше по линията Санта Фе.

Той наклони глава настрани и я изгледа подозрително.

— На колко години си всъщност?

— Двайсет и шест — намеси се Джоди и Джейн я погледна сепнато.

— Струва ми се на малко повечко — отбеляза Джуниър.

— Но не е.

— Трябва да ти се признае, Джоди. Тази мадама по нищо не прилича на Кели. Може пък да се окаже точно каквото му трябва на Бомбардировача. Само се надявам да не го отблъсне това, че е толкова стара.

Стара! Каква извратена ценностна система имаше този мъж, че да мисли жена на двайсет и шест години за стара? Ако знаеше, че всъщност е на трийсет и четири, щеше да я сметне за изкопаемо.

Джуниър пристегна колана на тренчкота си.

— Е, хайде, Роуз, да се махаме оттук. Карай след мен в твоята кола.

Отправи се към вратата, само за да се закове на място толкова рязко, че Джейн едва не се блъсна в него.

— По дяволите, за малко да забравя. Уили каза да ти сложим това.

Бръкна в джоба си и тя настръхна, когато видя какво извади оттам.

— О, не. Не мисля…

— Налага се, сладурче. То е част от работата.

И той уви дебела розова панделка около врата й. Джейн вдигна ръка към гърлото си и усети как стомахът й се сви, когато пръстите й докоснаха гладките сатенени дипли.

— Предпочитам да не го нося…

— Съжалявам. — Футболистът завърза панделката. — Ти си подарък, Роуз Бъд. Подарък за рождения му ден от момчетата.

Мелвин Томпсън, Уили Джаръл и Крис Плъмър, тримата играчи от нападателната линия на „Старс“, гледаха как Кал Бонър вдига стика за последния си удар. Бяха превърнали просторния, но почти празен хол на Бомбардировача в импровизирано голф игрище и сега двамата с Уили играеха за по сто долара на дупка. Бонър вече бе спечелил четири стотачки.

— Е, кого би оправил? — обърна се Уили към Крис, докато Кал вкарваше топката в петата „дупка“ — голяма чаша за кафе от „Дънкин Донътс“. — Госпожа Брейди или госпожа Партридж?

— Това е лесно. — Крис също беше голям фен на „Ник ет Найт“ 10 10 Американски телевизионен канал. — Б.пр. . — Госпожа Брейди.

— И аз. Човече, наистина беше секси.

Беше ред на Уили и Бомбардировача се отдръпна, за да може десният му гард да си опита късмета със същата чаша.

— Чух, че двамата с Грег са го направили наистина.

Топката се търкулна отдясно.

— Сериозно? Ти знаеше ли го, Кал?

Бонър отпи глътка скоч, докато гледаше как приятелят му не успява и с втория удар.

— Дори не знам за какво, по дяволите, говорите.

— Госпожа Брейди от „Семейство Брейди“ — обясни Мелвин. — И госпожа Партридж от „Семейство Партридж“ 11 11 Американски телевизионни сериали от седемдесетте. — Б.пр. . Ако можеше да изчу… — Той спря тъкмо навреме. — Ако можеше да оправиш една от тях, коя би си избрал?

Нападателите се бяха хванали на бас кой ще издържи най-дълго, преди да изрече любимата си вулгарност.

Кал не участваше в облога, защото не беше съгласен да се откаже от свободата на словото си, а останалите нямаха нищо против, защото бяха наясно, че той вероятно би спечелил. Макар по време на мач да ругаеше като хамалин, когато свалеше екипа, сякаш губеше цветистия си речник.

— Предполагам, че ще трябва да помисля.

Бомбардировача пресуши чашата си, взе стика, тъй като Уили най-сетне беше вкарал топката и се зае да прецени следващия удар, който изискваше топката да направи остър ляв завой, за да влезе в една кофичка от заведение за бързо хранене „KFC“. Кал не започваше никаква игра, дори и голф в хола си, без намерението да я спечели. Този състезателен дух го беше довел от Салвейшън, Северна Каролина до Мичиганския университет, където воденият от него футболен отбор на университета „Уулвъринс“ две поредни години печели титлата в шампионата „Бег Тен“, преди капитанът му да отиде в Националната лига и да се превърне в един от най-добрите й куотърбекове.

Крис довърши бирата си.

— Ето ви още един. Кого бихте оправили — мадамата от „Красавицата и звяра“ или Покахонтас?

— Покахонтас — отвърна Мелвин.

— Аха. Определено Пок — съгласи се Уили.

— Знам аз кого бих искал да изчу… да оправя — заяви Крис. — Бренда Стар 12 12 Героиня от американския комикс „Бренда Стар, репортер“. — Б.пр. . Мамка му, страшно е секси.

Кал не можа да сдържи усмивката си. Господи, обичаше ги тези копелета. Седмица след седмица те си залагаха задниците, за да го защитят. Напоследък здравата ги тормозеше и знаеше, че изобщо не им харесва, но тази година отборът имаше шанс да стигне до финала за Суперкупата — събитие, което той отчаяно искаше. Това беше най-отвратителната година в живота му. Брат му Гейбриъл беше изгубил в автомобилна злополука съпругата си Чери и единственото си дете Джейми — двама души, които Бомбардировача дълбоко бе обичал.