Сюзън Филипс - Бебето е мое

Джейн стоеше в просторното преддверие на мезонета на Кал Бонър. С розовата панделка около врата си тя беше празнично опакован и специално доставен подарък.

Сърцето й биеше толкова учестено, че направо се чудеше как мъжете не виждат кожата й да се движи под дълбокото деколте на костюма. Освен това беше леко замаяна, не съвсем на себе си и предполагаше, че хапчетата на Джоди бяха започнали да действат.

Джуниър с гъсеничноподобната вежда пое палтото й и тихичко я представи на тримата мъже, които можеха да бъдат единствено футболисти.

Онзи, който се казваше Крис, беше бял, преждевременно оплешивяващ и имаше най-масивния врат, който бе виждала някога. Мелвин бе негър и очилата с тънки метални рамки му придаваха леко интелектуален вид, контрастиращ с огромното му тяло. Уили имаше кожа с цвят на кафе, която подчертаваше чифт големи, убийствени очи.

Джуниър довърши представянето и махна с палец към нея.

— Джоди се е справила чудесно, нали? Казвах ви, че няма да ни разочарова.

Мъжете я огледаха преценяващо и Уили кимна.

— Наистина изискана. Ама на колко е години?

— Двайсет и пет — отвърна Джуниър, орязвайки още една година от измислената й възраст.

— Готини крака — подхвърли Крис, докато минаваше зад нея. — И страхотен задник.

Той сложи ръка на дупето й и го стисна. Джейн се обърна рязко и здравата го изрита по кокалчето.

— Ей!

Твърде късно тя си даде сметка, че е допуснала голяма грешка. Жена, която продава тялото си, едва ли би реагирала толкова бурно, когато някой я поопипа. Съвзе се бързо и го изгледа с цялата надменност на компаньонка от висшата класа.

— Не давам безплатни проби. Ако проявяваш интерес към това, което предлагам, си запиши час.

Без изобщо да се засегнат, мъжете се разсмяха, а Уили кимна одобрително.

— Ти си точно това, от което Бомбардировача се нуждае.

— Утре ще е усмихнат до уши — изкиска се Мелвин.

— Да вървим, момчета. Време е за парти!

Джуниър я побутна напред, тя запристъпва несигурно по мраморния под на високите си токчета, а те запяха в един глас:

— Честит рожден ден, честит рожден ден…

Ужасена и с пресъхнала уста, Джейн стигна до изхода на преддверието и при следващата стъпка токчето й потъна в белия килим. Обърна се, видя Кал Бонър и се вцепени. Дори и през наркотичната мъгла, един ужасяващ факт беше съвършено ясен. Телевизионният екран беше излъгал.

Той стоеше пред стена от прозорци, обгърнат от студената ноемврийска светлина, нахлуваща зад него.

По телевизора Джейн бе видяла селяндур с хубаво тяло и лоша граматика, ала в мъжа, който я наблюдаваше от другия край на стаята, нямаше нищо подобно. Беше си избрала воин.

Бонър наклони глава на една страна и се взря изучаващо в нея. Погледът му бе студен и сериозен и я поуплаши.

Сиви очи, толкова бледи, че бяха почти сребристи. Очи, които не знаеха милост. Кестенява коса, чиято склонност към чупливост не беше съвсем овладяна от късата подстрижка. Мъж, който сам определяше правилата и не отговаряше пред никого. Корави мускули и желязна сила. Физическо животно. Брутални скули и безжалостна челюст. Без помен от мекота. Нито следа от по-нежни емоции. Този мъж беше завоевател, роден да се сражава.

По гърба й пробяга ледена тръпка. Почувствала бе извън всяко съмнение, че той не би проявил и капка милост към онзи, когото сметнеше за враг. Само че тя не му беше враг, напомни си Джейн. Никога нямаше да разбере за нейните кроежи. Пък и воините не ги беше грижа за незаконородените им деца. Бебетата бяха естествена последица от изнасилването и плячкосването на вражеските селища — нещо, за което не си струваше да се мисли.

Груби ръце, съпроводени от гръмък мъжки смях, я побутнаха към мъжа, когото бе избрала за баща на детето си.

— Това е подаръкът за рождения ти ден, Кал.

— От нас за теб.

— Честит рожден ден, приятелю. Постарахме се да ти намерим най-доброто.

Едно последно побутване я запрати към него и тя се удари в мускулестите му гърди. Силна ръка се обви около нея, задържайки я, преди да е паднала, а до носа й достигна слаб мирис на скоч. Джейн опита да се отдръпне, ала той все още не бе решил да я пусне, така че това се оказа невъзможно.

Неочакваната безпомощност я ужаси. Футболистът беше с почти цяла глава по-висок от нея, а по стройното му, тренирано тяло нямаше и грам мазнина. Тя си заповяда да не се мъчи да се освободи, защото знаеше, че усети ли слабостта й, той ще я смаже.

Неканен образ се появи в главата й — голото й тяло под неговото — и Джейн начаса го пропъди.