Сюзън Филипс - Знойни сънища

— Хайде пак — Кал протегна крака и погледна към Гейб.

Гейб си мислеше, че с Етън вече са се разбрали по този въпрос и затова сега го изгледа отчаяно.

— Ет, последния път ти казах, че не искам да ме забъркваш в тези неща. Ти си пасторът на Рейчъл и ти ще трябва да говориш с нея.

Мъжете отпиха от бирите си, мислейки си колко непосилна би могла да бъде една такава задача.

— Колко още според теб ще се опитва да се опъва на такива предложения? — попита най-накрая Кал.

— Според мен поне още четиридесет години — отвърна Гейб.

Етън вдигна умолително ръка.

— Не се сърдете на мен. Не знам дали наистина цери хората, но е факт, че много от тях се чувстват по-добре, след като тя е поседяла при тях.

Ранените животни също се чувстваха по-добре. Гейб винаги намираше някакъв предлог да я накара да се занимава с животните, които лекуваше. Не можеше да проумее как се получава. Знаеше само, че оздравяват много по-бързо, след като ги е докоснала.

— Жена, която може да лекува с молитви, но го отрича — тъй като Кал не беше този, който трябваше да се разправя с Рейчъл по този въпрос, той изглеждаше най-безгрижен. — Никой в този град не е казал дори и една лоша дума за нея, откакто се случи чудото с Емили. И когато Боби Денис се възстанови след това увреждане на гръбначния стълб, макар лекарите да казваха, че ще остане парализиран…

— Хората я обичат — прекъсна го Етън. — Това е някаква ирония на съдбата. Г. Дуейн уверяваше всички, че може да цери, но не можеше. Рейчъл твърди, че не може, но всъщност може.

— Това не го знаем със сигурност — изтъкна Гейб. — Всичко би могло да бъде някакво съвпадение. Просто постъпи така, както и преди, Ет. Кажи на Рейчъл, че Бренда е болна и й е нужна малко разтуха. Стига да не използваш думата церене, знаеш, че тя няма да ти откаже.

— Не е ли станала подозрителна, след като вече я изпращам при толкова много болни?

— Тя е толкова погълната от грижите по Чип, по обновяването на вилата, по очакваното бебе, с учението си, а и с планове какво да прави с парите, които получи от продажбата на диамантите на Г. Дуейн, че просто няма време да бъде подозрителна — беше много заета и със самия него, но Гейб не спомена за това, тъй като не искаше да се хвали пред братята си. Не че Кал и Етън нямаха с какво да се похвалят.

Рейчъл много харесваше курсовете по финанси, които посещаваше в местния колеж, макар да се преструваше, че го прави единствено защото Гейб бе толкова нехаен към парите си. Ако оставеше финансовите въпроси на него, казваше често тя, сигурно скоро и двамата щяха да се озоват в някой приют.

Само колкото да я подразни, Гейб й беше казал, че никога не би се наложило да се опасява, че ще свърши в приют, ако си беше спестила част от богатството на Г. Дуейн, вместо да го раздава за благотворителни цели, след като беше изплатила всичките дългове на бившия си съпруг. Тя обаче не му беше обърнала никакво внимание. Двамата с Гейб се бяха заели да основат щатска фондация, чиято цел бе да помага на самотните майки да стъпят на краката си чрез осигуряване на грижи за децата им, докато те завършеха някой професионален курс и си намереха работа.

Освен това тя бе помогнала на общината да организира група, която да поддържа „Гордостта на Каролина“ като предприятие с идеална цел. Киното бе станало най-популярното място в града през летните уикенди.

— Просто не е за вярване… Само преди година всички в Салвейшън я мразеха. А сега е местната героиня — промърмори Кал с малко прекалена гордост, като се има предвид, че той бе един от най-отявлените й врагове.

В този момент Рейчъл подаде глава иззад входната врата.

— Взехме да огладняваме, Гейб. Какво ще кажеш да запалите грила?

Мъжете се изнизаха в задния двор, където родителите им се бяха разположили върху едно старо одеяло с Роузи между тях. Етън се приближи към Кристи и тя се притисна в него. Кал прегърна Джейн през рамото, след това потупа с другата си ръка неспокойния й корем.

Гейб просто стоеше отстрани, наблюдавайки тези хора, които обичаше толкова много. Рейчъл постави една купчинка хартиени чинии на масата за пикник и погледна към него. Усмихна й се, тя също му се усмихна в отговор, в този момент и двамата можеха да прочетат мислите в очите на другия.

„Обичам те, Гейб!“

„Обичам те, Рейч!“

Чип се затича към тях. Гейб много добре знаеше какво иска, затова протегна ръце напред. В следващия момент момчето вече бе настанено върху раменете на баща си.