Сюзън Филипс: Знойни сънища

— Не бива да се примиряваш с това — поклати глава Кал. — Изгони я. Или си построй укреплението на такова място, че да не може да стигне до него.

Чип го изгледа с укор.

— Тя ми помагаше и не го е направила нарочно.

Кал пак поклати глава.

— В близко време двамата с тебе ще трябва да си поговорим сериозно за отношенията към жените.

Чип се приближи до Гейб, качи се в скута му и се намести там. Макар и още на шест години, той бе започнал да расте много бързо и скоро краката му щяха да опират пода, когато седеше в скута на баща си, но все още много му харесваше да бъде там.

— Знаеш ли какво си мисля, че ще се случи, тате?

Гейб целуна леко върха на главата му.

— Какво, сине?

Чип въздъхна примирено.

— Мисля си, че когато двамата с Роузи пораснем, ние вероятно ще се оженим, също както направихте вие с мама.

Никой не се засмя на това пророчество. Всички изпитваха респект към малко мистериозната връзка, която се бе оформила между двете деца, макар никой да не можеше да я проумее напълно.

— Понякога мъжът трябва да направи това, което трябва да направи — отбеляза дълбокомислено Кал.

— Същото си мислех и аз — кимна Чип.

Сега вече всички се разсмяха. Откъм страничния двор се дочу писък, който можеше да принадлежи само на Роузи. Сами повдигна глава от обувката на Гейб, а Чип въздъхна.

— Ще трябва да вървя. Иначе сигурно ще побърка баба и дядо.

Мъжете изчакаха докато Чип и кучето му излязат, след това се усмихнаха един на друг. Кал поклати глава.

— Момчето е страхотно. На шест е, но се държи като тридесетгодишен.

— Много се надявам, че тримата нови членове на семейството ни ще са поне наполовина толкова страхотни, колкото тези двамата — усмихна се Етън.

Гейб погледна през задния прозорец. Шадоу, едно коли, което беше прибрал няколко месеца преди това, лежеше търпеливо на земята и оставяше Роузи да се катери по него. Чип се приближи до родителите му. Дядо Бонър го опипа по мускулите на ръката, докато баба му посегна и лекичко разроши косата му.

Радваше се, че родителите му се завърнаха от Южна Америка, не само заради себе си, но и заради Чип. Семейство Бонър много бяха харесали сина му, както и майката на сина му. Освен това Чип вече си имаше приятели и се справяше много добре в училище. Гейб много се гордееше с него.

Откъм всекидневната се появи Джейн. Изглеждаше добре, макар и малко бледа. След нея вървеше Таша, една възрастна котка, която Гейб бе взел от приюта. Джейн вече бе във втория месец на бременността си и бе неописуемо щастлива в периодите, когато не повръщаше.

Кал понечи да стане, но тя му махна с ръка.

— Добре съм. Стой при братята си.

Размениха си усмивки и Кал я потупа отзад. Гейб си помисли колко много му харесва и на него това. Не да потупва задника на Джейн, разбира се, а на Рейчъл. Това да можеш да потупваш женския задник винаги, когато ти се прииска, бе едно от най-хубавите неща в семейния живот, макар никой да не го казваше на глас.

— Вчера разговарях с Керъл Денис — каза Етън.

Гейб и Кал се спогледаха мрачно. Споменът за деня, в който Боби Денис бе застрашил живота на децата им, бе нещо, което никога нямаше да забравят. Нито пък щяха да го забравят Етън и Кристи. Те все още се укоряваха за това, че са оставили децата сами в колата, макар никой да не ги обвиняваше в нехайство.

На Боби му трябваха шест месеца, за да се възстанови от раните си, но автомобилната катастрофа се бе оказала илюстрация на поговорката „Всяко зло за добро“. Беше спрял да се друса и да пие, а през последната година двамата с Керъл редовно ходеха на консултациите, от които толкова много се нуждаеха.

Гейб предполагаше, че взаимоотношенията им никога няма да бъдат лесни, но според Етън те най-после комуникираха помежду си. Освен това Боби бе престанал да обвинява Рейчъл за проблемите си, което беше много добре. Защото ако Гейб все още вярваше, че хлапакът е някаква заплаха за жена му, би го изхвърлил от града, независимо на какви консултации ходеше.

— Керъл каза, че Боби възнамерява да се запише в колеж през август. Завършил е гимназия с доста добри оценки.

Кал поклати глава.

— Все още не мога да повярвам, че Рейчъл го посещаваше толкова често в болницата. Тази жена има много по-голямо сърце, отколкото разум. Знаете какво разправят хората, нали? Че ако Рейчъл не го беше посещавала, той нямаше…

— Не го казвай — прекъсна го Гейб.

— Това ми напомня нещо — обади се Етън и погледна през прозореца към Кристи, която държеше ръката на Роузи на корема си, за да усети как мърда бебето. Усмихна се и отново насочи вниманието си към разговора в стаята. — Ще ми трябва малко помощ от Рейчъл. Бренда Миърс от много време не може да се възстанови напълно от пневмонията, която изкара, и ми се иска Рейчъл да я посети.