Сандра Браун - Чейс

— Чейс, моля те! Хайде да се махаме оттук. Не бива да я безпокоим.

Кой знае как приглушените му думи успяха да достигнат до замаяното й, притъпено от болката и силните лекарства съзнание. Марси Джоунс бавно отвори подутите си очи. Болничната стая бе затъмнена, но оскъдната дневна светлина, която проникваше през спуснатите щори, й се стори болезнено ярка и ослепителна. Трябваха й няколко секунди, за да се приспособи към нея.

Чейс Тайлър стоеше край леглото й. С него беше и по-малкият му брат, Лъки, когото познаваше по физиономия, макар че никога не се бяха запознавали. Чейс се взираше напрегнато в нея, Лъки изглеждаше загрижен и притеснен.

Макар че бе изгубила представа за времето, тя предположи, че вече е сутринта на деня след фаталната автомобилна катастрофа. Няколко часа преди това я бяха преместили от интензивното отделение в обикновена болнична стая на методистката болница „Свети Лука“.

Цял екип лекари, всеки един от които бе специалист в различна област, я бяха прегледали и я бяха информирали, че нараняванията й са сериозни, но не и фатални. Имаше мозъчно сътресение, ръката й и едната й ключица бяха счупени и бе силно уплашена и травмирана от преживяното.

Марси бе благодарна, че е жива и с облекчение изслуша прогнозата им за пълното си и окончателно възстановяване. Но все още никой не бе споменал и дума за Таня. Бе започнала настойчиво да пита за нея още в момента, в който бе дошла в съзнание в интензивното отделение. Най-накрая се принудиха да й съобщят, че Таня Тайлър бе загинала на място. Един студент от Тексаския технологичен университет, който се прибрал вкъщи за лятната ваканция, не спрял на стопа и връхлетял странично върху колата им.

Марси си спомняше, че бе закопчала предпазния си колан. Въпреки това силният удар я бе изхвърлил нагоре и напред и главата й с трясък се бе ударила в предното стъкло. Лицето й беше натъртено и изподрано. И двете й очи бяха лошо ударени. Носът и устните й бяха охлузени и подути. През рамото й минаваше превръзка, която придържаше счупената й ръка. Ударът, който й бе причинил толкова рани и болка, бе убил съпругата на Чейс на място.

За по-малко от двадесет и четири часа Чейс се бе променил драстично. Красивото му лице бе опустошено от скръб. Беше разрошен, небръснат, с мокри от сълзи очи. Ако не го бе познавала през по-голямата част от живота си, ако лицето му не й бе толкова скъпо и близко, Марси може би нямаше да го познае.

Семейство Тайлър бяха потърсили услугите й за закупуване на недвижимо имущество, но бе работила само с Таня. През изминалите няколко седмици бяха разгледали няколко къщи, но особените предпочитания на Марси към едната от тях се бяха предали и на Таня. Тя просто се бе влюбила в къщата и с истинско нетърпение бе настоявала да я покаже на Чейс.

Чейс Тайлър и Марси Джоунс бяха ходили тринадесет класа заедно на училище, но не се бяха виждали години наред. Предишния ден, обаче, двете с Таня съвсем ненадейно го бяха посетили в офиса на „Тайлър Дрилинг“.

— Пате! — той се бе изправил и бе заобиколил бюрото си, за да я поздрави, а след това бързо я бе прегърнал.

— Здравей, Чейс — бе се разсмяла на позабравения си прякор. — Радвам се да те видя.

— Защо нито веднъж не дойде на събиранията на класа ни? — бе продължил с усмивка, която веднага я бе накарала да му повярва. — Изглеждаш фантастично.

— Не мога да повярвам, че продължаваш да я наричаш с това ужасно име — бе възкликнала Таня.

— Ти не се сърдиш, нали? — бе я попитал той.

— Не, разбира се! Щом съм могла да понасям тоя прякор когато бях чувствително, несигурно в себе си девойче, значи мога да се справя с него и сега, когато съм зряла жена. А що се отнася до събиранията на класа, няколко години живях в Хюстън и ангажиментите ми не ми позволяваха да дойда.

Чейс я бе изгледал с одобрение.

— Ти наистина изглеждаш страхотно, Марси. Изминалите години са били не просто благосклонни към теб, били са направо щедри. Чувам, че бизнесът ти процъфтява.

— Благодаря! О, да, имам удоволствието сама да се занимавам със собствения си бизнес. През последните една-две години нещата не вървят чак толкова добре, но мисля, че се справям не лошо, като се има предвид икономическото състояние на страната.

— Да можех и аз да кажа същото — добродушно бе отбелязал той.

— О, но аз разбрах, че вие имате много щастлив повод за празнуване.

— Казах й за бебето — бе се обадила нетърпеливо Таня. — А тя ме убеди, че въпреки ограничения ни бюджет, можем да си позволим да си купим къща и точно сега е моментът да го направим. Пазарът е подходящ за купуване — беше му казала тя, повтаряйки всичко, което бе чула от Марси малко преди това.