Сандра Браун - Чейс

— Ами радвам се, че сте успели благополучно да се приберете в хотела.

Притиснала телефонната слушалка до ухото си, Марси масажираше слепоочията си и искрено се извиняваше на господина от Масачузетс. Може би бе изгубила един клиент, но в момента, в който бе видяла Чейс да лежи в безсъзнание на земята, напълно бе забравила за семейната двойка, която й гостуваше. Всъщност, бе се сетила за тях едва преди няколко минути, докато кръстосваше напред-назад из коридора на болницата.

— Господин Тайлър е мой стар приятел — обясняваше тя. — Разбрах, че и той ще участва в родеото, едва когато съобщиха името му. И тъй като семейството му не е тук, реших, че би било добре, ако го придружа до болницата. Надявам се, че ще ме разберете и извините.

Пет пари не даваше дали ще я извинят или не. Щеше да постъпи абсолютно по същия начин, дори и ако нейни гости тази вечер бяха президентът и съпругата му.

След като затвори телефона, тя се върна на сестринския пулт и за пореден път попита дали имат някаква нова информация за състоянието на Чейс.

Сестрата се намръщи и я изгледа с раздразнение.

— Веднага щом лекарят… о, ето го, той идва. — Погледна над рамото на Марси и докладва: — Тази жена се интересува от състоянието на господин Гайлър.

— Тайлър — поправи я Марси и се обърна към младия лекар. — Аз съм Марси Джоунс.

— Фил Монтойа. — Подадоха си ръце. — Роднина ли сте му?

— Не. Просто добра приятелка. Господин Тайлър няма никакви близки и роднини във форт Уърт. Цялото му семейство живее в Милтън Пойнт.

— Ммм. Той най-сетне дойде в съзнание. Главата му е ударена доста зле, но, слава Богу, няма никакви сериозни наранявания.

— Видях как бикът стъпва на гърдите му.

— Да, има няколко счупени ребра.

— Но това може да е опасно, нали?

— Единствено ако счупените ребра разкъсат някой вътрешен орган.

Марси пребледня толкова силно, че луничките, които така умело прикриваше с грим, силно изпъкнаха на лицето й. Докторът побърза да разсее страховете й.

— За щастие, нищо подобно не се е случило. Няма разкъсвания или кървящи органи. Превързах го много внимателно. След няколко дни ще е добре, но няма да може да лудува както преди. Във всеки случай, съвсем определено настоявам известно време да не се занимава с обяздването на бикове.

— Казахте ли му го?

— Разбира се. Но той ме прати по дяволите.

— Съжалявам.

Лекарят сви рамене и вежливо се усмихна.

— Свикнал съм с подобно отношение. Това е малка, местна болница. Тук постъпват психопати, болни и стари хора, изоставени от близките си, наркомани и пласьори на наркотици, станали жертва на не дотам почтени сделки. Така че сме се наслушали на всякакви ругатни.

— Мога ли да го видя?

— Само за няколко минута. Той не бива да говори.

— Няма да се бавя.

— Току-що му дадохме много силно обезболяващо лекарство и вероятно скоро ще се унесе в сън.

— В такъв случай, ако не възразявате — Марси хитро го погледна, — бих искала да остана при него през нощта.

— Ние ще се погрижим за него — сухо се обади сестрата зад гърба й.

Марси обаче продължи да настоява.

— Разрешавате ли, доктор Монтойа?

Той несигурно подръпна ухото си. Марси решително го погледна право в очите, за да му даде да разбере, че не възнамерява да се откаже от желанието си. Много купувачи, продавачи и посредници се бяха сблъсквали с този неотстъпчив поглед на сините й очи. В девет от десет случая те бяха отстъпвали пред настойчивостта й. Както, между впрочем, и санитарят в линейката, който веднага се бе отказал да спори с нея.

— Предполагам, че няма да му навреди — реши най-накрая лекарят.

— Благодаря.

— Моля ви да сведете разговорите до минимум.

— Обещавам. В коя стая е той?

Чейс бе настанен в стая за двама, но другото легло бе празно. Марси влезе в стаята и на пръсти се приближи до леглото му.

За пръв път от две години насам виждаше лицето на Чейс. Последния път, когато се бяха видели, местата им бяха разменени. Тя лежеше почти в безсъзнание в болничното си легло, а той седеше до нея и плачеше за съпругата си, която ненадейно бе изгубил при катастрофата.

Таня Тайлър бе вече погребана, когато раните на Марси заздравяха и тя се почувства достатъчно добре, за да я изпишат от болницата. Няколко месеца по-късно Чейс бе напуснал Милтън Пойнт. Из града се говореше, че отново се е заловил с родеото, въпреки страховете и протестите на близките му.

Преди известно време Марси случайно бе срещнала Девън, съпругата на Лъки, в супермаркета. След като Марси й се представи, Девън потвърди слуховете, които се носеха за Чейс. Лоялността на Девън към семейството не й позволяваше откровено да обсъжда толкова лични проблеми с един външен човек, но Марси бе схванала какво се крие зад думите й. Уловила бе намеците за нестабилното му емоционално състояние и за постепенното му пристрастяване към алкохола.