Сандра Браун - Чейс

— Лори е извън себе си от притеснение — бе й казала Девън. — Сейдж, сестрата на Чейс…

— Познавам я.

— Тя замина в колеж и всъщност само ние двамата с Лъки сме край Лори. Тя е наясно, че Чейс се опитва да избяга от мъката си по Таня, вместо да се опита да се пребори с нея, и това много я тревожи.

Чейс бе зарязал западащия семеен бизнес и го бе оставил изцяло в ръцете на по-малкия си брат, който, ако се вярваше на слуховете, поддържаше платежоспособността на компанията с невероятни усилия. Петролният бизнес продължаваше да запада, а „Тайлър Дрилинг“, които изцяло зависеха от нефтодобива в национален мащаб, вече няколко години едва се крепяха на ръба на фалита.

Марси зададе на Девън въпроса, който не й излизаше от главата.

— Мен ли обвинява за злополуката?

Девън стисна ръката й, опитвайки се да я успокои.

— Не. Недей да се самоизмъчваш с подобни съмнения. Чейс е във война със съдбата, не с теб.

Но сега, докато се взираше в лицето му, което дори и по време на съня му изглеждаше изпито и измъчено, Марси отново се запита дали той все пак не я смяташе отговорна за смъртта на любимата му Таня.

— Чейс — тъжно промълви тя.

Той не помръдна. Дишаше дълбоко и равномерно. Очевидно, лекарството, което приемаше интравенозно, вече му бе подействало. Поддала се на импулса, който бе изпитала докато лежеше разкъсвана от болка в болничното си легло, Марси прокара пръсти през тъмната му коса, отмахна назад няколко кичура, които бяха залепнали върху изпотеното му чело.

Макар че изглеждаше значително по-възрастен, той все още бе най-красивият мъж, когото някога бе виждала. Смяташе го за най-красивият мъж в живота си още от онзи ден в детската градина, когато го бе видяла за пръв път. Съвсем ясно си спомняше госпожица Кинканън, която го бе подканила да се представи на останалите деца, а той се беше изправил гордо и им бе съобщил името си. Марси моментално се бе влюбила до уши в него. И през всичките изминали години чувствата й си бяха останали непроменени.

Пакостливият, тъмнокос малчуган със светлосивите очи, който веднага се бе наложил пад останалите деца с храбростта и очевидните си качества на лидер, се бе превърнал в един изключително красив и привлекателен мъж. Квадратната му брадичка изразяваше сила, упоритост и чувство за собствено достойнство, граничещи с борбеност и войнстваща непримиримост, които мъжете от семейство Тайлър изглежда засукваха с майчиното си мляко. Всички те се славеха с буйния си нрав и решимостта да отстояват докрай мненията и решенията си. Марси забеляза голямата, почти виолетова на цвят синина, която красеше долната челюст на Чейс, и потръпна, като си спомни, че едва се бе отървал този следобед.

Когато се изправеше, Чейс Тайлър стърчеше над повечето мъже с няколко сантиметра, дори и над тези, които се считаха за високи според нормалните стандарти. Раменете му бяха силни и широки. Марси с възхищение се загледа в тях. И те, както и гърдите му, бяха голи. Лекарите не бяха избръснали най-горната им част и тя бе изумена от гъстите и меки, леко къдрави косъмчета, които ги покриваха.

Превръзката, която придържаше счупените му ребра, свършваше точно под зърната на гърдите му. Марси се улови, че седи приковала поглед в тях, защото те бяха леко щръкнали и изглеждаха уголемени.

Помисли си, че сигурно му е студено, посегна към чаршафа и го придърпа до брадичката му.

— Исусе! Мъртъв ли е?

Този пронизителен вик така стресна Марси, че тя изпусна чаршафа и бързо се завъртя на пета. Една млада жена стоеше на прага на вратата. Бе притиснала ръката си, натежала от евтини пръстени и гривнички и необичайно дълги изкуствени нокти към гърдите си, които сякаш всеки момент щяха да изхвръкнат от прилепналия към тялото й пуловер с твърде дълбоко деколте. На раменете й бе наметнато евтино палто от изкуствена кожа. Палтото бе значително по-дълго от полата, която едва достигаше до средата на бедрата й.

Чейс простена в съня си и размърда крака под чаршафа.

— Тихо! — изшътка Марси. — Ще го събудиш. Коя си ти? Какво искаш?

— Не е ли мъртъв? — попита момичето. После примигна няколко пъти с големите си, кръгли очи по начин, който се стори на Марси невероятно глупав. Едва ли й бе лесно да движи толкова бързо миглите си, като се имаше предвид, че бяха натежали от грим — гъст и черен като асфалт.

— Не, не е мъртъв. Само е много лошо ударен. — Тя преценяващо огледа момичето от върха на изрусената й до бяло коса, до отрупаните с дрънкулки сребристи ботуши. — Приятелка на Чейс ли си?