Сандра Браун - Чейс

— Ще купя тази къща — Чейс насочи към Лъки обезумелия си поглед. — Купи къщата, моля те! Тя я искаше и ще я получи.

— Чейс…

— Купи проклетата къща! — изрева той. — Ще бъдеш ли така добър да го направиш вместо мен, без да спориш повече?

— Добре.

Необузданото, прекалено шумно избухване на Чейс причини истински шок на силно травмираната нервна система на Марси. Измъченото й, наранено тяло потръпна като от удар, но тя веднага му прости. Разбираше, че и той е точно толкова съсипан и съкрушен от катастрофата, колкото и тя самата.

Всички, които познаваха Чейс и Таня, знаеха, че любовта им бе наистина изключителна. Таня го обожаваше, а той я боготвореше — нея и детето, което тя носеше. Катастрофата го бе ограбила, лишила го бе от двете му най-близки същества.

— Точно преди да… пресечем кръстовището… тя ме попита какъв цвят да боядиса…

Остра болка проряза ръката й и Марси се намръщи.

Страшно й се искаше да затвори очи, да се остави на унеса, причинен от обезболяващите лекарства, които постъпваха венозно в кръвта й, да забрави за болката и страданията.

Още повече обаче й се искаше да облекчи по някакъв начин мъката на Чейс. Ако разговорът за Таня можеше да попритъпи болката му, тя щеше да продължи да говори и да се бори със собствените си страдания и с примамливата мисъл да се потопи отново в бездната на забравата.

— Тя ме попита… в какъв цвят бих я посъветвала да боядиса стаята… за бебето.

Чейс покри лице с ръцете си.

— Исусе! — През пръстите му прокапаха сълзи и започнаха да се стичат по ръцете му. Страданието, което Марси изпита при вида на този смазан от скръб мъж, бе несравнимо по-силно от болките, причинени й от тежката катастрофа.

— Чейс — прошепна името му с несигурен глас. — Мен ли обвиняваш за смъртта й?

Без да сваля ръце от лицето си, той отрицателно поклати глава.

— Не, Марси, не. Обвинявам Господ. Той я уби. Той уби и бебето ми. Защо? Защо? Аз толкова я обичах! Обичах и… — Чейс избухна в ридания.

Лъки се приближи към него и отново постави ръка върху треперещите рамене на брат си. Марси забеляза, че и неговите очи бяха пълни със сълзи. И той изглеждаше съкрушен от мъка. Напоследък името му бе станало много известно във връзка с повдигнатото срещу него обвинение в умишлен палеж на един склад на „Тайлър Дрилинг“. Впоследствие обвинението бе оттеглено и истинските подпалвачи арестувани, но преживяното изпитание очевидно си бе казало думата.

Марси се опита да измисли още нещо, за да утеши Чейс, но не можа да намери думи, достатъчно силни и изразителни. Изтормозеният й, объркан ум сякаш отказваше да вникне в същността на онова, което й се искаше да му каже. Но това едва ли имаше някакво значение. Всички думи бяха напълно безсмислени и излишни в подобен момент.

Господи, как да му помогна!

Марси бе борбена и упорита жена и никога до този момент не се бе чувствала толкова безпомощна. Неспособността й да му помогне я изпълваше с отчаяние. Тя се взираше в сведената му глава, искаше й се да го докосне, да го притисне към себе си, да поеме част от болката и страданията му.

Малко преди отново да изпадне в безсъзнание, Марси се закле пред себе си, че някой ден ще намери начин да върне радостта и щастието в живота на Чейс Тайлър.

— Дами и господа, тази вечер пред вас ще излязат няколко изключително зли и жестоки бика, но хората, които ще ги яздят, са решени да ви покажат на какво са способни!

Носовият глас на коментатора кънтеше под арената на родео-стадиона „Уил Роджър“ във форт Уърт, Тексас.

— Осем секунди. Всеки каубой трябва да се задържи осем секунди на гърба на бика. Не изглежда много, но това са най-дългите осем секунди, които можете да си представите. Няма каубой наоколо, който да не се съгласи с мен. В света на родеото язденето на бикове е най-трудното, най-опасното, най-вълнуващото изпълнение. Затова го оставихме за края на нашето шоу.

Марси погледна към гостите си и със задоволство отбеляза, че те истински се забавляват. Идеята й да ги доведе на родеото се бе оказала много удачна. Какъв по-добър начин да им покаже истинския, първичния Тексас? Това преживяване щеше да бъде нещо като бойно кръщение за тях.

Коментаторът продължи с представянето.

— Първият ни състезател тази вечер е от Парк Сити, Юга. Когато не обяздва бикове, Лари Шафър обича да кара ски. Представям ви един истински търсач на силни усещания, дами и господа, който ще излезе от бокс № 3 на гърба на Циклона Чарли. Дай му да се разбере, Лари!