Сюзън Филипс - Първата дама

Сервитьорката закима разбиращо.

— Пубертетът е трудно време за родителите.

Мат понечи да я поправи, но изглежда реши да не си прави труда.

— Искам чийзбургер и пържени картофи. И наливна бира.

— Това не е честно! — извика ядосана Луси. — Ти можеш да пиеш, а аз не, така ли?

— Твърде стара си да пиеш — отвърна и бутна менюто настрани.

Нийли се усмихна, след което се съсредоточи върху своята поръчка. Даде си сметка, че е ужасно гладна.

— Искам пържено пиле, картофено пюре и зелен боб. Сос от синьо сирене за салатата.

— Сандвич с бекон — каза Луси. — Без маруля. Без домати. Без майонеза. Само бял хляб. И червен сос „Джело“.

— Имаме само лимонов.

— Гадост!

Бебето удари по масичката и нададе призивен вой.

— А за малкото ангелче?

Мат тихо изръмжа.

Нийли не знаеше какво друго можеше да яде едно бебе, освен каши и храна от бурканчета и отново се принуди да помоли с поглед Луси за помощ.

— Може да й намачкате с вилица малко зелен боб и малко пилешко месо. Не слагайте масло в боба — каза тя на сервитьорката. — И й донесете малко крекери, за да има какво да гризе, докато донесете храната, после и малко ябълков сок.

— Ами бъркани яйца и нещо подобно, което лесно се поглъща? — обади се Нийли в опит да помогне.

— Бебетата не бива да ядат белтък, докато не навършат една година. Ама ти съвсем нищо ли не знаеш?

Сервитьорката я изгледа — но всяка вероятност я смяташе за най-лошата майка на света — после се отдалечи.

— Бу-бу-бу! — извика бебето с все сила. — Га!

Мат погледна с копнеж към барплота с подредените край него столове.

— Дори не си помисляйте за това — проследи погледа му Нийли.

— Тя говори много високо — изсумтя Мат. — Защо трябва така да вика?

— Може би просто ви имитира.

Мат не говореше толкова високо, но тембърът му беше впечатляващ, като самия него.

Луси се усмихна лукаво и подаде на бебето лъжица, с която то веднага започна да потропва по столчето. Млада двойка в съседното сепаре погледна към тях и двамата се намръщиха заради шума. Нийли внимателно взе лъжицата от детето.

Голяма грешка.

Мериголд нададе писък.

Мат шумно въздъхна.

Луси изглеждаше доволна от стореното.

Нийли бързо върна лъжицата на бебето.

— Га!

— Не се карай, Бът — каза Луси, — че Джорик се разстройва.

— Може ли да побързате с тази бира? — извика Мат на сервитьорката.

Не след дълго храната беше донесена. Нийли напълно се съсредоточи върху нея — нямаше да позволи на децата да й развалят удоволствието от посещението при баба Пег. Беше се хранила в най-известните ресторанти в света, но нито един от тях не притежаваше такава атмосфера като този. Едва когато донесоха сметката, тя си спомни, че има проблем.

— Мат, ще ви бъда благодарна, ако ми услужите с малко пари. Само за известно време. Искам сама да си плащам храната, имам нужда от малко дрехи, още някои неща. Ще са ми достатъчни петстотин долара.

Той я погледна.

— Искате да ви услужа с петстотин долара?

— Ще ви ги върна. Обещавам.

— Аха, сигурно.

Някой би ли могъл да се съмнява в думите на Корнелия Кейс! Освен когато не беше Корнелия Кейс. А бременна скитница на име Нел Кели — ето основната причина за съмненията му.

— Наистина ще го направя. Имам пари. Но в момента не мога да разполагам с тях.

— Аха.

Това вече се превръщаше в истински проблем. Не беше взела кредитни карти със себе си, тъй като нямаше как да ги използва, без да разкрие местонахождението си. А сега се нуждаеше от пари.

— Мога да ви заема петдесет — предложи Луси.

Нийли остана изненадана от щедростта на Луси.

— Наистина ли? Благодаря.

— Няма проблеми. — Твърде късно Нийли забеляза пресметливия поглед на тийнейджърката. — Само трябва да правиш, каквото ти казвам.

Много беше за петдесет долара.

— Аз ще ви заема петдесет долара — обади се Мат свидливо.

Луси се подсмихна.

— По-добре вземете от мен. Аз няма да ви карам да си сваляте дрехите.

— Някой не ти ли е казал, че си досадна? — изръмжа Мат.

— Видях начина, по който я гледаше днес, когато тя не можеше да те види — изрепчи му се Луси.

— Гледах я, защото ми прилича на Корнелия Кейс.

— Не прилича.

Сякаш нещо подтикна Нийли и тя каза:

— Много хора мислят, че приличам на нея.

— Иска ти се — ухили се Луси.

— Не искам да прекъсвам забавлението, но трябва да хващаме пътя — каза Мат и се изправи.

— Бът току-що яде — припомни му Луси.

— Ще си пробваме късмета — отвърна той.