Сюзън Филипс - Първата дама

— Доколкото успяхме да разберем, лице на име Дела Тимс изобщо не съществува — продължи той.

— Но не сте съвсем сигурни.

Клемънт Стоун, директорът на ЦРУ, знаеше, че им е необходимо повече време, преди да могат да го потвърдят с абсолютна сигурност, а това беше и начин да отклони вината от себе си.

Уолински потисна раздразнението си.

— Все още проверяваме. Автосалонът е с репутация на място, където се действа бързо и по ръба на закона, а продавачът не е видял шофьорската й книжка. Разпитахме го и той описа Тимс като слаба, възрастна жена с къдрава посивяла коса и невероятно гладка кожа. — Той направи малка пауза, за да даде възможност на събралите се да си направят съответните заключения, преди да продължи. — Знаем, че госпожа Кейс е ползвала дегизировка, за да напусне Белия дом, както и че двете събития съответстват по време.

— Вие смятате, че е използвала дегизировка — почти изръмжа Личфийлд. — И все още нямате сигурен начин да докажете, че дъщеря ми не е била отвлечена.

Уолински никога не беше харесвал Джеймс Личфийлд, но сега изпита симпатия към него. Всички във Вашингтон знаеха колко близки бяха Личфийлд и дъщеря му.

— Всички доказателства насочват към извода, че тя е напуснала Белия дом по своя воля.

Президентът изгледа укорно Уолински.

— Вие смятате, че тя може да се е дегизирала като възрастна жена, да се е измъкнала от Белия дом, да се е придвижила по някакъв начин до Мериленд и да си е купила кола. За подобни твърдения би трябвало да разполагате с повече доказателства.

— Разполагам, сър. Щатската полиция на Пенсилвания е открила в жабката на чевито плик с петнайсет хиляди долара. — Уолински поднесе с известен страх следващата част от доклада си. — Намерена е била и торба с женски дрехи и тоалетни принадлежности. В единия сак е имало и сива перука.

— Господи! — възкликна Личфийлд и се изправи на крака. На лицето му се беше изписала мъка.

— Може да се окаже, че между двете събития може и да няма никаква връзка — продължи изведнъж припряно Уолински, — затова сме решили още сега да прегледаме всички записи, направени от охраната на Белия дом, и да проучим всички възрастни жени сред туристите, посетили го същия ден. След час вече ще имаме ясен резултат.

По челото на президента изби пот, а лицето на Личфийлд съвсем се лиши от цвят. Уолински много добре разбираше какво се върти в умовете им и затова отново заговори припряно:

— Нямало е следи от насилие. Джими Бригс е казал, че е видял ключовете на колата да висят на контакта, като влязъл в колата, и също така, че не е видял кой е собственикът. Колата в момента е на път към лабораторията.

— Какви обяснения дадохте на местната полиция? — Главният съветник на президента, за когото всички знаеха, че е направо обзет от параноя на тема изтичане на информация от Белия дом, за пръв път взе думата на тази среща.

— Казахме им, че това е рутинно разследване. Че сме получили анонимни предупреждения, отправени към президента, и смятаме, че може да са с адресант бившия притежател на колата.

— Повярваха ли ви?

— По всичко изглежда, да.

Главният съветник поклати глава:

— Засега няма изтичане на информация от Белия дом, но няма да успеем дълго да запазим в тайна подобно събитие.

Личфийлд се намеси бурно:

— Трябва да го запазим в тайна! Ако пресата разбере, че дъщеря ми е изчезнала…

Той не довърши изречението си. Нямаше и нужда.

— В момента наши агенти пътуват за Пенсилвания — вметна Уолински.

— Това не е достатъчно. — Президентът обхвана с поглед и Уолински, и Хари Лийдс, директора на ЦРУ. — Искам да организирате отряд специални сили, с два екипа агенти на Управлението и на Тайните служби, които да действат като партньори. Най-добрите ви хора.

Уолински не беше съвсем сигурен кой се чувства по-притеснен от идеята за обединение на агенти от двете служби — той или Хари Лийдс.

— Но, сър…

— Сър, ако бих могъл да ви предложа…

— Ще направите така, както ви казвам. — Президентът насочи поглед към двамата министри преди отново да извърне очи към Уолински и Лийдс. — Информирам съм как работят вашите хора и няма да позволя на никого да гради кариера от изчезването на госпожа Кейс. Разчитам на пълно сътрудничество между агенциите. Единствено този принцип на организация на отряда може да ми го гарантира. За всички ясно ли е?

— Да, сър.

— Да, сър.

— Добре. — Президентът присви очи. — Сега ви предлагам веднага да се заловите за работа, защото, обещавам, ако местонахождението на Корнелия Кейс не бъде спешно открито, някои хора в тази зала набързо ще се простят с постовете си.