Сюзън Филипс - Първата дама

— Какъв прякор?

— Мериголд 34 34 В превод: невен, златоцвет. — Б.пр. .

— Старомодно е.

— Може да е старомодно, но е по-хубаво от Бът.

— Пак се опитва. Вдигни я оттам.

Нийли усети прилив на досада от тези тийнейджърски заповеди.

— След като много добре си запозната с особеностите на поведението й, би било много по-добре, ако ти я наблюдаваш.

— Е, да де, да…

— Смятам, че така ще бъде най-добре. Ясно е, че се грижиш отлично за нея.

Лицето на Луси почервеня под грима.

— Не е вярно! Не мога да понасям тази пикла.

Нийли се вгледа по-внимателно в момичето. Ако толкова не харесваше бебето, защо тогава непрекъснато внимаваше за него?

Бебето Бът — бебето Мериголд отново протегна ръчичка към скоростния лост. Нийли се втурна напред, пъхна ръце под мишничките на детето и го накара да застане, опирайки се на кушетката. Бебето се закрепи с една ръка, след това изви шия, за да може да види сестра си. Луси обаче нарочно не искаше да я погледне. Детето нададе вик, за да привлече вниманието й.

Луси приближи глава към краката си и започна да лющи синия лак от нокътя на един от палците си.

Бебето отново нададе призивен вой, този път по-силен.

Луси продължаваше да се преструва, че не го забелязва.

Разнесе се нов вой, дори още по-силен.

— Престани! Престани!

Малкото личице трепна от тази проява на гняв у сестра си. В очичките му нахлуха сълзи, а устенцата му се изкривиха.

— Егати! — извика Луси, скочи и се измъкна от караваната, оставяйки Нийли сама със съкрушеното бебе.

— Кажете ми, че само си въобразявам и че това чукане на двигателя не върви от зле към по-зле.

Мат погледна настрани към Нийли, която седеше на пасажерската седалка. Вече час пътуваха, но той изглеждаше така погълнат от мислите си, че едва сега за пръв път й беше проговорил.

— Не съм обърнала внимание.

Беше твърде заета да се наслаждава на провинциалния пейзаж.

— Нека да спрем — обади се Луси. — Искам да отида до някой базар 35 35 Момичето използва думата mall, което означава голям покрит базар от типа на „Метро“ у нас. — Б.пр. .

— Не мисля, че има базар наблизо? — беше реакцията на Нийли.

— Откъде пък знаеш? И ме оставете аз да карам. Знам как да карам тази таратайка.

— Тихо — вметна Мат — или ще събудиш Бът.

За голямо облекчение на Нийли детето най-сетне беше заспало, както си седеше на детската си седалка.

— Името й е Мериголд — информира тя.

— Глупости — изсумтя Мат и протегна ръка към кутията сладка безалкохолна бира, която беше извадил от малкия хладилник.

Нийли беше забелязала, че е направо пристрастен към този тип бира.

— И на Бът не й харесва — обади се Луси, — обаче Тя не се интересува от това.

Нийли беше произведена в Тя преди около трийсетина километра.

— Е, това е много лошо, защото смятам да я наричам така — отвърна тя, отново изпитвайки прилив на задоволство от прекрасната си грубост.

Ако можеше да говори така и с членовете на Конгреса: Сър, единственото нещо, което вони повече от дъха ви, е вашата политика.

Вече беше успяла да свикне с тази къща на колела, която, както Луси я беше информирала, се наричала Мабел. Дори и това възстаро уинибаго си имаше по-хубаво име от бебето.

Мат шофираше загледан в пътя, леко наклонил глава и заслушан в шума на двигателя. Нийли усети, че се наслаждава на самата себе си, независимо от не толкова желаната компания. И на красивия летен ден, през който не я очакваха нито приеми, нито официални вечери. А вечерта нямаше да се налага да си слага ледени блокчета на ръката, за да се възстановява от поредното ръкостискане с множество хора.

Болките от твърде много ръкостискания бяха проклятието на политическия живот. Някои президенти си бяха създали своя собствена система, за да се опазят. Удроу Уилсън отпускаше средния си пръст надолу и кръстосваше показалеца и безименния си пръст, така че никой да не можеше да улови здраво ръката му. Хари Труман 36 36 Хари Труман, 33-и президент на САЩ. — Б.пр. пръв сграбчваше ръката на другия човек и обгръщаше палеца му между своя палец и показалец, за да контролира натиска. Айда Маккинли, жената на президента Уилям Маккинли 37 37 Уилям Маккинли (1843–1901) — 25-и президент на САЩ. — Б.пр. , винаги носела букет, така че не й се налагало изобщо да се здрависва. Елизабет Монро обаче, красивата, но снобееща съпруга на петия президент на нацията 38 38 Джеймс Монро (1758–1831). — Б.пр. , беше измислила още по-добра система. Тя просто стоеше надалеч от Белия дом.