Сюзън Филипс - Първата дама

— Нямате ли приятели, които да ви помогнат? Роднини?

— Точно сега не.

— Нямате ли работа?

— Наложи се да напусна.

— Ходихте ли в полицията?

Тя с всяка изминала минута затъваше по-надълбоко в лъжата.

— Заповедта да не преследваш някого невинаги има необходимия ефект.

— Как му е името? На бащата на бебето ви?

— Защо искате да го знаете?

— Искам да съм подготвен, ако някой е решил да ни проследи.

Едно име изскочи на повърхността — може би защото неотдавна беше гледала „Титаник“ на видео:

— Лео. — Тя преглътна. — Лео… Джак.

— Странно име.

— Сигурно е псевдоним. Лео беше от този тип хора.

— Ако е толкова неприятен, защо сте се забъркала с него?

— Имам проблеми с равноправието в една връзка.

Той се извърна и задържа поглед върху нея.

Беше решила, че това е подходящо обяснение, но след като то явно не го удовлетвори, тя продължи да го доукрасява:

— Той е много приятен на вид. Със светлокестенява коса, големи очи, хубаво тяло. Не плува много добре. Малко по-млад от мен, но… — За бога, какво правеше? — Много късно разбрах, че е психопат — довърши тя припряно.

— Какво мисли за бебето?

Опита се да си представи реакцията на Леонардо ди Каприо, ако му кажеше, че е бременна от него. Помисли си, че няма да е много очарован.

— Той не знае за него.

— Значи от известно време сте престанали да се виждате.

Този път тя не беше забравила, че е с бременна подплънка на корема.

— Не, не е така. Само когато му взех колата, не беше при мен. Но… не искам повече да говоря за това. Болно ми е.

Той я изгледа изпитателно, което я накара да се запита колко ли от информацията, която му беше дала за себе си, приема за чиста монета. Беше човек с много пъргав ум.

— Трудно ми е да си представя, че сте се забъркала с психопат.

— Това е, защото не ме познавате.

— Знам достатъчно за вас. Дори си позволих да си мисля, че сте със синя кръв. И от епископалната църква, предполагам.

— Презвитерианската.

— Все тая. Ясно си личи, че сте интелигентна, добре образована, макар да не притежавате от онова, което се нарича улично възпитание .

Това я подразни.

— На толкова много хора им крадат колите. А майка ми и баща ми със сигурност много ще се радват, като чуят, че ме смятате за човек със синя кръв.

— Някой да ви е казал, че крайчецът на устните ви кривва нагоре, когато започнете да лъжете?

Тя машинално стисна устни, за да ги подравни.

— Вие сте изключително любезен и чувствителен човек.

Той се разсмя.

— Добре. Оттеглям се. Но запомнете, вие пътувате с нас, за да се грижите момичетата да не ми досаждат, а днес нищо такова не се получи.

Не само той можеше да шантажира.

— По-добре се дръжте добре с мен или ще ви оставя да се оправяте сам с тях. Само вие, Луси и бебето Бът. Не е ли сладка, когато казва та-та ? — изрече тя и с усмивка, която много се надяваше, че може да се нарече дръзка, продължи по пътя и се отдалечи от него.

Дръзка. Това така не подхождаше на Корнелия. Хареса й.

Той също се усмихна, докато тя се отдалечаваше. Тази дама имаше подход, трябваше да й се признае. Както я гледаше отзад, изобщо не можеше да се познае, че е бременна. Самият той не желаеше тя да е бременна, даде си сметка. Искаше му се да я види по секси бельо.

Не успяваше често да шокира сам себе си, но този път определено успя. Усмивката му повехна. Бременните жени фокусираха в себе си всичко онова, което той не би искал от живота, и въпреки това мислено беше разсъблякъл една от тях. Тази мисъл го накара да потрепери.

Взаимоотношенията му с женския пол винаги бяха комплицирани. Фактът, че беше израснал в обкръжението на твърде много жени, го беше накарал да постави мъжествеността си буквално на пиедестал. Обичаше миришещите на пот съблекални, по-твърдите взаимоотношения и водените без задръжки политически дебати. Радваше се на дрезгавите гласове и схватките почти до кръв на хокейните мачове. Обичаше шампоан, в който имаше само шампоан и нищо друго — нито цветя, нито зеленчуци или плодови салати. Харесваше му да има баня само за себе си. Без розови шноли над мивката, без сутиени, метнати върху дръжката на душа. Само шкафче под мивката и крем за бръснене вместо купища кутии с минитампони, с макситампони, тампони от всякакви размери и марки, препарати за добри дни, тежки дни, лоши дни, дни, в които ви се струва, че сте твърде дебели. Той беше мъж! Искаше да бъде обграден само от истински мъжки неща. За съжаление най-мъжкото нещо беше да правиш секс със страхотна мадама.