Сюзън Филипс - Първата дама

— Га?

Малките остри ноктенца се впиха в крака й. Тя се вгледа в зацапаните руси къдрички и мърлявите коленца. Нел и Джорик се мислеха за много умни, но изглежда нито един от двамата не знаеше, че бебетата се къпят преди лягане.

Луси се освободи от ръката на сестра си, изправи се и измъкна чисти дрехи от купчината, която вчера беше хвърлила на пода, преди да потеглят. След като взе всичко необходимо, се наведе и вдигна бебето.

Цифровият часовник на таблото на Мабел показваше 6:02. Луси искаше поне веднъж да се наспи до късно, като останалите деца, но това скоро нямаше да стане.

Сестричката й тежеше и Луси се блъсна в масата по пътя към вратата, Джорик обаче не помръдна. Едва сега видя полупразната бутилка уиски на пода. Усещането, че е предадена, като че я прогори отвътре. Нима и той щеше да се окаже пияница?

Единственото време за последните четири години, през което Санди не беше пила, беше времето на бременността й. Очите на Луси се напълниха със сълзи. Това беше най-хубавото време в живота им. Макар Санди да беше често с Трент, случваше се да остават само двете, тогава си говореха за разни неща и се смееха.

Понякога Луси усещаше чувство на вина заради това, че не й е толкова мъчно за Санди, но за нея всъщност майка й беше умряла веднага след като беше родила сестричката й, тъй като отново беше започнала да пие. И единственото, от което се интересуваше, бяха безкрайните партита. Луси дори беше започнала да я мрази.

Навън ухаеше просто на чист въздух, примесен и с миризма на бекон. Веднъж вече беше прекарвала на подобно място заедно със Санди и Трент и знаеше, че би трябвало да има нещо като стая за почивка с душ за хора, които не желаеха да ползват банята в караваните си. Наложи се няколко пъти да пуска детето да стъпи на тревата, за да си починат ръцете й. Най-накрая видя дървена къщичка, боядисана в зелено. Надяваше се, че вътре не е много мръсно. Отново взе бебето на ръце.

— По-добре почвай да ходиш. Сериозно ти говоря. Много си тежка и не мога да те нося. И не ми бъркай в очите, чуваш ли?

Бебетата винаги вършеха такива гадости. Събуждаха те, когато най-много ти се спи, бъркаха ги в очите, драскаха те с нокти. Не го вършеха нарочно. Просто такива си бяха.

Оказа се, че няма никой в стаята за почивка и изобщо не беше мръсно. Луси имаше усещането, че ръцете й ще паднат като отсечени от умора и едва се дотътри до единия от двата душа, отделени един от друг с прегради — сега вече имаше чувството, че ще изпусне сестра си. Остави бебето на циментовия под, а дрехите хвърли на дървената пейка.

Едва тогава се сети, че е забравила да вземе шампоан и сапун. Извърна глава към душ-отделението и видя, че някой си е забравил сапуна, беше зелен обаче, а тя не обичаше зелените сапуни заради миризмата им. Налагаше се да го използва — нямаше друг избор, както не беше имала избор за нищо в живота си.

Коремът отново я заболя. Напоследък все по-често я болеше, най-вече, когато се чувстваше изплашена.

Докато Луси го разсъбличаше, бебето непрестанно бърбореше нечленоразделно — заради тези тихи, радостни звуци си струваше ставането рано. Докато бебето се оглеждаше с любопитство наоколо, Луси съблече и своите дрехи, пусна водата и я регулира така, че да не бъде много гореща. Влезе под душа, коленичи и протегна ръце, но сестричката й се беше изплашила от течащата вода и не искаше да дойде при нея.

— Ела при мен.

— Нъ!

Бебето нацупи устни и заотстъпва назад.

Луси опита да запази спокойствие — сестра й си беше едно малко бебе, което не знаеше, че водата няма да му навреди. Нямаше как обаче да е спокойна, като я болеше стомахът и след всичко станало.

— Ела тук веднага!

Присви страшно устни, но бебето не помръдна.

— Сериозно ти казвам! Ела тука!

О, боже! Личицето на бебето се сгърчи и очичките му се напълниха със сълзи. Не издаде никакъв звук, просто започна да се тресе от плач, а устните му да треперят, и Луси не издържа. Пристъпи извън душ отделението и както беше гола и трепереше вече от студ, приклекна, за да го прегърне.

— Не исках да ти викам. Съжалявам, Бътън 43 43 В превод: button — цветна пъпка. — Б.пр. ! Толкова съжалявам…

Бътън захлупи личице в рамото й, както винаги правеше, и се притисна към Луси, защото тя беше единственият близък човек, който й беше останал на света.

Тогава Луси също се разплака. Стоеше с Бътън, увиснала на врата й, усещайки как сърцето й бие лудо и как я полазват тръпки по цялото тяло. После цялата се разтресе от плач, защото нямаше ни най-малка представа как щеше да се грижи за Бътън занапред, не знаеше и какво ще направи Джорик, като разбереше истината за баба й.