Сюзън Филипс - Първата дама

Официалният й маниер го принуди да заеме нападателна позиция.

— Каквото и да има да й казваш, ще й го кажеш в мое присъствие.

— Което ще означава, че съм го казала и на целия свят, нали така?

— Не съм заслужил подобно отношение.

— Напротив, заслужаваш и много повече.

— Ти започна с тайните.

— Не се карайте — помоли ги тихо Луси.

Луси ги беше чувала и друг път да се препират, но явно беше усетила, че се беше случило нещо много важно, което изцяло беше променило взаимоотношенията помежду им.

Мат осъзна, че е длъжен и на нея да признае истината.

— Не само Нийли имаше тайни от теб, Луси.

Луси се втренчи в него и челото й се набърчи.

— Егати. Ти си женен.

— Не, не съм женен. Какво ви става и на двете? А и нали щеше да внимаваш как говориш?

Бътън измуча, недоволна, че със силния си глас й беше прекъснал дрямката. Той я погали по гърба. Тя отвори едно оченце, видя го и успокоена, отново го затвори. Нещо пак го прободе в гърдите.

— Казах на Нийли, че работя в стоманодобивно предприятие, но това не е истина. Аз съм журналист.

— Журналист? Пишеш статии по вестниците?

— Известно време се занимавах с други неща, но да, най-вече пиша за вестниците.

Луси в обичайния си маниер веднага се ориентира в същността на проблема:

— Ще пишеш ли за Нел?

— Длъжен съм. Тя затова ми е така бясна.

Луси изгледа изучаващо Нийли.

— Лошо ли е, че Мат е журналист?

Нийли не възнамеряваше да го поглежда. Само каза:

— Да. Лошо е.

— Защо?

Нийли заразглежда ръцете си.

— За мен прекараното с вас време си е лично мое време. Освен това казах на Мат неща, които не бих искала никой да узнае.

Лицето на Луси просия.

— Това ли било? Тогава всичко е наред. Той ще си промени решението? Нали, Мат?

Нийли скочи и им обърна гръб, скръствайки ръце на гърдите си.

Луси смръщи вежди.

— Кажи й, Мат. Кажи, че няма да пишеш за нея.

Нийли се извърна към тях и ги погледна с леденосините си очи.

— Да, Мат, кажи ми.

Луси местеше очи между нея и него.

— Няма да пишеш за нея, нали?

— Разбира се, че ще пише, Луси. Историята е твърде голяма, за да я изоставя току-така.

Едва сега Мат го осени мисълта, че всичко вече е приключено и той ще я загуби. Не дори в близко бъдеще, а още същия следобед.

— Мат? — обърна се към него Луси. Очите й го гледаха умоляващо.

— Няма да я предам. Луси. Вече й го казах, но тя не ми повярва.

Нийли си пое дълбоко дъх и заговори на Луси като че Мат го нямаше в стаята, гледайки я с някакво хладно подобие на усмивка на устата:

— Не се безпокой сега за това. То няма нищо общо с теб.

Луси отново демонстрира пъргав ум:

— Тогава защо искаш да говориш с мен насаме? За какво?

Нийли изпъчи гърди, ръцете й се отпуснаха надолу.

— Искам да осиновя теб и Бътън.

Нийли беше планирала да отправи предложението си към Луси, когато двете бяха сами, но след като Мат не й даде такава възможност, тя просто се престори, че него го няма. Луси я зяпна, сякаш не вярваше какво бе чула с ушите си. Нийли й се усмихна и повтори предложението си:

— Искам да ви осиновя двете.

— Ти… ти искаш? — Гласът на Луси пресекна на последната дума.

— Не трябваше ли първо да го обсъдиш с мен? — обади се Мат и внимателно се измъкна от дивана.

Луси не сваляше очи от Нийли.

— Искаш да кажеш и двете ни . И Бътън, и… мен .

— Разбира се, че имам предвид и двете ви.

Мат подхвана спящото бебе в прегръдките си и каза:

— Нийли, искам да си поговорим.

Все едно, че не го бе чула.

— Става дума за това, че ти ще трябва много внимателно да обмислиш предложението ми, защото ако тръгнеш с мен, могат да ти се случат много неприятни неща, а аз няма да мога да направя нищо, за да ги предотвратя.

Очите на Луси се разшириха.

— Какво имаш предвид? Какво лошо може да ми се случи?

Нийли стана и се приближи до ниската табуретка, разположена до краката на Луси.

— Аз съм публична фигура и няма къде да избягам от този факт, дори и когато престана да бъда първа дама. — Тя приседна на табуретката, взе в ръцете си малката тясна ръка на Луси и започна да милва студените й пръсти. — А след като ти и аз ще бъдем свързани, доста хора ще те наблюдават как ще се държиш — добре или зле.

Луси преглътна, за да навлажни изсъхналото си гърло и изрече:

— Не ме интересува.

— Ще те заинтересува. Повярвай ми. Ужасно е да изгубиш анонимността си, а точно това ще се случи с теб. Тайните служби ще те следват навсякъде — когато си с приятели, първия път, когато излезеш на среща, където и да пожелаеш да отидеш. Никога няма да успееш да отидеш някъде сама.