Сара Алън - Вкусът на мечтите

С обич: К.

Адам се приближи до Джоузи и я целуна по шията. Тя затвори електронното писмо от Клоуи и промълви, взирайки се в океана:

— Клоуи знае за годежното празненство, което трябваше да е изненада.

— Джейк открай време не умее да пази тайна — прошепна Адам.

Тя потрепери от допира на топлите му устни и стисна клепачи. Още се удивляваше на страстта, която съпругът й събуждаше у нея. Усети, че лаптопът се плъзна по коленете й, и отвори очи тъкмо навреме, за да го спаси от падане на терасата.

— Ако продължаваш в този дух, няма да излезем от кабината. За стотен път ти повтарям, че искам да разгледам кораба на дневна светлина.

— Джоузи, ела в леглото — прошепна й той.

— Това престана да действа, след като снощи го изтърси пред възрастната семейна двойка на масата ни.

— За свое оправдание ще кажа, че изобщо не ги забелязах. А вълшебните думички подействаха.

— Добре, признавам, обаче…

Адам се засмя и се изправи, но не отмести длани от раменете й.

— Отговори на писмото на Клоуи. Ще си взема душ и ще те разведа из кораба, за да го видиш на дневна светлина. Макар че не виждам бог знае каква разлика. Всичко изглежда като нощем, само че по-ярко.

— По-ярко ли? — възкликна тя и го изгледа. — Сериозно? Изгарям от нетърпение!

Адам нави около пръста си къдрица от дългата й коса и закачливо я подръпна.

— Предай на Клоуи много поздрави от мен — каза и влезе в кабината.

Джоузи се обърна, защото с крайчеца на окото си бе доловила някакво движение. Дела Лий ненадейно се беше появила на малката тераса. Облягаше се на перилата и се взираше във водата. Обърна глава, кимна към кабината и намигна.

Джоузи се усмихна, отмести лаптопа, изправи се и застана до Дела Лий. Често си мислеше колко й липсва някогашната й „квартирантка“. Липсваха й разговорите с нея. Напоследък Дела Лий почти не продумваше. Всъщност за последен път бе проговорила в Лас Вегас.

Клоуи и Джейк бяха пристигнали там заедно е Брет, брата на Адам, за да присъстват на брачната церемония. Джоузи се беше запознала с бъдещия си девер още когато с Адам отидоха в Чикаго. Тогава тя научи, че любимият й притежава къща на брега на езерото Мичиган, която бе дал под наем. Беше й казал, че могат да заживеят там, ако решат да се установят на едно място.

Клоуи първа мина по пътеката между редовете в църквичката, където се състоя венчавката. Джоузи се канеше да я последва, за да застане редом с Адам, който я чакаше до олтара, но изведнъж до нея се появи Дела Лий и каза с усмивка:

— Честито, малката. — После изчезна.

Понякога я нямаше по цели месеци, но тъкмо когато започваше да си мисли, че си е отишла завинаги, тя се завръщаше.

Двете стояха до перилата и безмълвно се взираха в океана. Джоузи се замисли и изгуби представа за времето; сепна се, когато Дела се обърна към нея и повдигна вежди, сякаш беше прочела мислите й.

— Остани — прошепна Джоузи. — Не си отивай още, чу ли?

Дела Лий кимна.

Джоузи влезе в кабината. Чуваше шума на водата в банята и как Адам си тананика песента на Елвис Пресли „Без много разговори“. Тя извади от куфара си портфейла с паспорта си. В страничното джобче бе пъхнала сгънат плик. Писмото от адвокат Ламар. Винаги го носеше със себе си, защото вярваше, че ще усети кога трябва най-сетне да го прочете и да научи истината.

Върна се на терасата и отново застана до перилата редом с Дела Лий. Загледа се в белия плик, в името си, написано с разкривен старчески почерк. Под напора на вятъра хартията запърха в ръцете й. Жената до нея любопитно я наблюдаваше.

Тя обърна плика. Не беше залепен добре и лесно щеше да го отвори. Но вместо това го разкъса на две и продължи да къса, докато в ръцете й останаха малки парчета. Хвърли ги, а вятърът ги понесе и ги превърна в хартиени птици, които полетяха във въздуха, после кротко кацнаха върху гладката водна повърхност.

Дела Лий беззвучно се засмя.

Джоузи й се усмихна, после се обърна и се загледа във водата; радваше се, че е взела правилното решение. Извърна се да каже нещо на Дела, но нея вече я нямаше.

Помисли си, че никога няма да свикне с внезапната й поява и изчезване.

Отново седна на стола и взе лаптопа.

„Скъпа Клоуи,

Докато пиша тези редове, корабът ни бавно прекосява океана на път към теб. Как разбра, че посещението ни в Балд Слоуп не е прищявка? С Адам живеем, подчинявайки се на внезапните хрумвания. (Длъжна бях да го кажа. Обещах на Джейк. Обаче нямам търпение да видя пръстена.)