Сара Алън - Вкусът на мечтите

Крайно време беше да престанат.

След двайсет минути тя каза:

— Ще ме поканиш ли?

Адам се поколеба, после отвори по-широко входната врата и отстъпи назад:

— Разбира се.

Тя влезе в дневната и се огледа. Оскъдното обзавеждане създаваше усещането, че собственикът на къщата я обитава само временно. Повечето мебели бяха вехти — странен син диван с алени възглавници, столове с оранжева тапицерия и няколко масички с издраскана политура. Нови бяха само голямото кожено кресло и телевизорът с плосък екран, монтиран на стената над камината.

— Право да ти кажа, мебелите ти са страшнички — опита се да се пошегува тя, но устните й издайнически затрепериха.

— Отначало живеех ден за ден, не можех да реша какво да правя. Сигурен бяха само в едно — че не искам промени. Купих си легло, креслото и телевизора. Смятах, че нищо повече не ми трябва. После започнах да прибирам вехториите, от които колегите им искаха да се отърват. Притежавам страхотни мебели, но те са на склад при брат ми в Чикаго.

Джоузи му обърна гръб, отново се огледа и впери поглед в телевизора, който бе включен. Адам застана зад нея и свали якето й. Неговото яке. Тя потрепери и се обърна. За миг двамата се вгледаха един в друг.

— Защо дойде, Джоузи?

Тя въздъхна. По пътя си беше намислила цяла реч — за дълга и за любовта, за онова незнайно чувство, което я тласкаше към него и едновременно я плашеше. Но вместо възвишени думи простичко каза:

— Заминеш ли, идвам с теб.

Адам захвърли якето, спусна се към нея, обгърна с длани лицето й, зацелува я. Нямаше увертюра, страстта му пламна изведнъж и се разгоря като буен огън. Без да откъсне устни от нейните, той я отведе до дивана и се просна върху нея. Целувките му станаха по-жадни; беше като човек, който дни наред е бил без вода в пустинята и случайно е намерил оазис. Плъзна длани надолу и вдигна пуловера й. Джоузи потрепери и настръхна. Адам се повдигна на лакът и изхлузи дрехата през главата й. Втренчи се в нея, а тя почувства как зърната й се втвърдиха.

— Какво? — прошепна му.

— Страхувах се, че тази вечер завинаги съм те отблъснал. Прибързах, Джоузи, прибързах както винаги и сгреших.

— Не си. Тъкмо това искам, Адам.

— Заминеш ли, идвам с теб — прошепна той, разкопча ризата си и я свали. Отляво на гърдите му се белееше голям белег.

Джоузи кимна и протегна ръка да докосне белега. Адам отново впи устни в нейните и докосна гърдите й. Зави й се свят, помисли си, че ще припадне. После си каза, че не бива, защото щеше да пропусне най-хубавото.

Не осъзнаваше, че е затворила очи и диша през носа си, докато той не вдигна глава да я погледне:

— Джоузи?

— Тук съм — прошепна тя, зарови пръсти в косата му и го придърпа към себе си. — Тук съм.

Като в просъница чу, че по телевизията започна късната новинарска емисия; отново водещата новина беше за трупа, намерен тази сутрин в река Грийн Коув. Адам се пресегна за дистанционното на масичката, за да изключи звука. Но преди да натисне бутона, водещият каза:

— Удавницата вече е идентифицирана. Това е трийсет и седем годишната Дела Лий Бейкър от Балд Слоуп.

Джоузи седна толкова внезапно, че си удари главата в челото на Адам. Хвана ръката му и възкликна:

— Чакай! Не го спирай! — Тя се обърна към телевизора.

— Днес следобед колата на Бейкър е била намерена близо до моста на река Грийн Коув. В жабката следователите са открили нещо като предсмъртно писмо. Бейкър е стара познайница на полицията и многократно е била арестувана за нарушения на правилника за движение, кражби и проституиране. — На екрана се появи полицейска снимка на Дела Лий. Тя се усмихваше, сякаш искаше да излезе добре дори на тази фотография. — Научихме още, че мъжът, с когото тя е живеела — Джулиан Уолас, също от Балд Слоуп, тази вечер е бил арестуван за нарушаване на обществения ред в квартала, където е къщата на Бейкър. Уолас е потвърдил пред следователите, че любовницата му е изчезнала преди няколко седмици, което потвърждава заключението на съдебния лекар, че трупът е престоял доста време във водата. Засега властите смятат, че става въпрос за самоубийство. В ранната ни емисия утре очаквайте още подробности и интервю с човека, който е открил удавницата.

— Джоузи, какво ти стана? — Адам прокара пръсти през косата й и се опита да я накара да го погледне.

Ала очите й бяха приковани към екрана. — Изглеждаш, сякаш си видяла призрак.

Думите му като че ли я стреснаха. Обърна се към него, но изведнъж усети, че се задушава. Изтръгна се от прегръдките на Адам, грабна пуловера си, който бе захвърлен на пода: