Сара Алън - Вкусът на мечтите

Джоузи дълбоко си пое въздух и тръгна към дрешника. Надяваше се, че случилото се преди малко е било плод на въображението й.

Отвори вратата.

— Няма да е зле да се гримираш — отбеляза Дела Лий.

Джоузи грабна от най-горната полица късметлийския си червен пуловер и затвори вратата. Навлече го и стисна клепачи. „Махай се, махай се!“ — заповтаря наум като мантра.

Пак надникна в дрешника.

— Много ще ти отива. Спирала за мигли, гланц за устни… Каквото и да било.

Джоузи въздъхна. Май пуловерът временно беше загубил магическото си въздействие. Ами да, все пак цяло лято беше стоял на полицата. „Дела Лий няма да е там, като се върна — каза си. — Щом съм с този пуловер, винаги ми се случват само хубави неща.“ Веднъж спах с него, после три дни поред валя сняг.

— Очна линия? — подхвърли неканената гостенка.

Джоузи й обърна гръб и излезе от стаята.

Новата прислужница на семейство Чирини говореше много зле английски. Бяха я взели след операцията на Маргарет, за да й помага при къпането. Само че Хелена почти не разбираше какво се иска от нея. Сядаше на спуснатия капак на тоалетната чиния и нервно кършеше ръце, докато Маргарет, потопена във ваната, разиграваше пантомима, за да я накара да разбере думата „сапун“. Ето защо в крайна сметка Джоузи се нагърби с тази работа.

В задълженията на Хелена влизаше и пазаруването. Само че още първия ден, като й връчиха списък за покупки и й наредиха да отиде на пазара, тя два часа рида на верандата и сълзите й падаха в саксиите, където след време най-неочаквано поникнаха тайнствени южноамерикански тропически цветя. Ето защо в крайна сметка Джоузи се нагърби и с тази работа.

Хелена само чистеше с прахосмукачка и бършеше прах, готвеше и учеше английски, като клюкарстваше с Маргарет. Стаята й беше на първия етаж и тя разтревожено надничаше в коридора всеки път, когато късно вечер дъщерята на господарката слезеше в кухнята.

Щом влязоха у дома след посещението при лекаря, Джоузи чу бръмченето на прахосмукачката, разнасящо се от втория етаж. Сякаш камък падна от сърцето й. Хелена се занимаваше с почистването, следователно не беше открила Дела Лий.

Помогна на майка си да седне на любимия си стол в дневната, после се качи на горния етаж и завари прислужницата да чисти персийската пътека в коридора.

Приближи се до нея и я потупа по рамото, за да й привлече вниманието. Привлече го и още как! Хелена изпищя и се стрелна по коридора, без дори да се обърне да види кой я е докоснал. Прахосмукачката, която продължаваше да работи, падна на пода и засмука ресните на пътеката.

— Хелена, чакай! — Джоузи хукна подир нея. Настигна я миг преди тя да завие към тясното стълбище към кухнята. — Спокойно. Аз съм.

Жената спря и се обърна.

— Олдси? — измънка озадачено, сякаш очакваше да види другиго.

— Да, аз съм. Извинявай, ако те изплаших. Добре ли си?

Хелена, която се задъхваше, притисна ръка до сърцето си. Кимна и забърза обратно към прахосмукачката. Изключи я, после се наведе да измъкне ресните на килима.

Джоузи се приближи до нея:

— Да те питам, почисти ли стаята ми? Неволно счупих лампата и…

— Аз чисти парчетата. — Прислужницата се изправи, прекръсти се и целуна кръстчето, окачено на шията й. — Днес стая на Олдси особена.

— Особена ли? Видя ли нещо… необичайно?

— Не вижда. Чувства. Студено в стая на Олдси.

Джоузи облекчено въздъхна:

— Сутринта отворих прозореца, затова е студено. — Усмихна се и добави: — Не си прави труда да пускаш прахосмукачка в моята стая. Мама вече е в дневната.

— Олдгрет долу?

— Да, Маргарет е долу. — Джоузи си помисли, че поне за известно време двете няма да стъпят в стаята й. Майка й обичаше да наблюдава как прислужницата чисти. А Хелена, доколкото й позволяваше бедният речник, обичаше да разказва най-новите клюки от източния район на градчето, където се намираше Католическият културен център — обществено заведение, към което протестантката Маргарет проявяваше жив интерес.

Прислужницата се захвана да намотава кабела на прахосмукачката, а Джоузи влезе в стаята си. За да угоди на майка си, на закуска беше хапнала само купичка мюсли със сушени боровинки. Втренчи се в дрешника и стомахът й закъркори. Храната й беше там. Вкусната й храна.

Тайното помещение всъщност беше дрешникът на съседната стая, скрит от грамаден и много тежък скрин, заемащ почти цялата стена, който бе семейна реликва на рода Чирини. Като малка бе открила съвсем случайно вратата между двете помещения — имаше навик да се затваря в дрешника и да се тъпче с шоколадчетата, напъхани в джобовете й. По онова време се криеше там само за да разтревожи майка си, но сега убежището й беше претъпкано със списания, евтини любовни романчета и всякакви сладкиши. Купища сладкиши. Масленки, орехови ролца, сусамени пръчици с карамел, целувки, еклери, лешникови бисквити, меденки, натрупани едно върху друго кашончета с маслени кексчета. В скривалището миришеше на захар, шоколад и целофанови опаковки — миризма, напомняща за Хелоуин, която действаше успокояващо.