Лей Грийнууд - Бък

Тя го изгледа подозрително.

— Защо?

— Искам да оформиш нашето споразумение в писмен вид.

— Не ми ли вярваш?

Погледът му беше пронизващ.

— Ти не ме искаш тук. Обзалагам се, че би дала всичко, само и само да ме изгониш, без да ми дадеш и частица от ранчото.

Пренебрежението му и това, че се съмняваше в почтеността й, я вбесиха. Тя може и да беше дъщеря на Натаниъл Гросек, но не беше лъжкиня и измамница.

— Никога не бих престъпила думата си. Нито пък ще позволя ти да ме измамиш. Аз самата искам писмено споразумение не по-малко то теб.

Бък преглътна гневния си отговор. Той никога досега не беше мамил никого. Щеше да получи това ранчо — нямаше да позволи на никого да застане на пътя му — но щеше да го постигне без измама. Честно и почтено.

Не очакваше да завари мястото в толкова окаяно състояние. Трябваше да приеме факта, че може да се окаже невъзможно да го спаси. Да вземе каквото е останало и да се надява да се справи по-добре следващия път. Но това нямаше да задоволи жаждата му за отмъщение. Той трябваше да има точно това ранчо. Трябваше да успее там, където Гросек се беше провалил.

Госпожа Гросек също го безпокоеше. Имаше някакъв проблем с нея. Хана казваше, че просто се чувства неудобно в компанията на мъже, но не беше само това. Тази жена примираше от страх само като го види.

А и самата Хана. Навремето беше влюбен в нея. Мечтаеше за нея, живееше с надеждата да може да я зърне поне за миг. Само една нейна усмивка би могла да го накара да забрави мизерното си съществуване за седмици, дори месеци. Но тя беше прекалено добра за роб като него и се погрижи той да не го забравя. А когато се изкушаваше все пак да забрави, белезите по гърба веднага му го напомняха.

Нито пък можеше да разбере нежеланието й да отстъпи каквато и да е част от ранчото. Не си я представяше като съпруга на собственик на ранчо. Изненада се, че все още не се беше омъжила. Един брак би решил всичките й проблеми.

Бък си каза, че е глупаво да си губи времето в напразни догадки. Не му трябваше да знае нищо за хората тук. Нито пък искаше те да научават нещо за него.

Излезе от стаята и затвори вратата. Щеше да си донесе нещата по-късно. Намери Зийк да се устройва в хамбара. Влажно и миришещо лошо след дъжда, тъмно и студено през зимата, това място го беше карало да се чувства сам в този свят. Всяка нощ проклинаше баща си за това, че го бе продал и си представяше какво би му сторил, ако го откриеше. Мечтаеше и за Хана, за да направи нощите по-поносими и да потисне чувството за безмерна самота.

Джейк и Изабел го отърваха от всичко това. Той се беше опитал да ги приеме като свои родители, но не успя. Предполагаше, че идва момент, когато си твърде голям да се преструваш, че истинските ти родители не съществуват.

На Бък му се искаше да може да обича Джейк и Изабел, както ги обичаха по-малките момчета, но не можеше. Опита се да приеме и останалите сираци като свои братя, а Дрю и Идън като свои сестри, но и в това се провали. Точно затова не можеше да спре да търси сестра си, въпреки че не беше успял да научи нищо за нея от шест години насам. Когато я откриеше, щеше да има свое истинско семейство.

Той потисна спомените и неосъществените си мечти. Сега имаше шанс да постигне нещо истинско и нямаше да позволи да му се изплъзне.

— Уреди ли всичко? — попита Зийк, когато Бък влезе в преустроеното за спане помещение.

— Няма да знам, докато не се поогледаме наоколо — отвърна Бък. — Чак след това ще запишем всичко с подробности в споразумението.

— Не им вярвам аз на тези писания — каза Зийк. — Точно те ме направиха роб.

— Джейк казва, че е време тексасците да се научат да използват закона в своя полза. Той казва, че твърде много фермери си мислят, че притежават земята си само защото са построили дом върху нея.

— Я, не ми цитирай Джейк. Наслушал съм се достатъчно, докато бяхме в „Броукън Съркъл“.

— Няма защо да отричаш нещо, само защото не ти харесва кой го е казал — каза Бък. — Тези невестулки от Утопия откраднаха земята на хората тук. Нямам никакво намерение това да се случи и с мен.

— Нищо не знам за закона — каза Зийк, — а и хич не искам да знам. Но знам доста за добитъка и ти казвам, че здравата ще загазим, ако не открием други крави, освен тези, дето видяхме на идване.

Бък също беше разтревожен от това.

— Оседлавай! Нищо няма да подпиша, докато не се уверя, че има с какво да работим.

— Тук е имало крави — каза Зийк на Бък. — Виждам изпражненията им. Но сега са изчезнали.