Лей Грийнууд - Бък

Бък също беше забелязал следите от много повече добитък от този, който вече бяха преброили през последните пет часа, откакто яздеха из ранчото. Ако все още живееше при Джейк, сигурно щеше да се възхити на сребърната лента на река Педърнейл, която прорязваше ниските хълмове или щеше да се полюбува на малкото еленче, което правеше първите си стъпки. Но сега всичко зависеше от него и той трябваше да предвиди проблемите и да открие решение, преди да е станало късно.

Новопоникналата пролетна трева бе почти скрита от дивите цветя, но се виждаше, че миналогодишната е била изпасана до корен. Пътеките, които добитъкът бе отъпкал през кактусите и мескита, за да стигне до водата, все още ясно личаха.

Тук е имало много добитък, но къде беше сега?

Зийк посочи към един ездач.

— Някой идва насам.

Бък все още не беше видял никой от фермерите в околността, но Джейк му беше казал, че няколко от тях, които не принадлежаха към Утопия, се бяха преместили в окръг Гилеспи — на запад от старото им ранчо. Бък искаше да опознае хората тук и нищо не пречеше да започне с този човек.

Той се спря на билото на хълма и зачака ездачът да се приближи.

— Аз съм Уолтър Евънс — каза мъжът, когато спря до тях. — Притежавам ранчото „Дабъл Ди“ на изток оттук.

Те се здрависаха.

— Аз съм Бък Хобсън — отвърна Бък. — Това е приятелят ми Зийк.

— От сутринта три пъти ви видях. Знаете, че сте на територията на ранчото на Гросек, нали?

— Аха.

— Мислите да го купите ли?

— Може би.

Евънс явно не се задоволи с уклончивия отговор на Бък.

— По-добре да си докарате собствено стадо. Тук май не е останал никакъв добитък.

— Какво имаш предвид? — попита Зийк подозрително.

— Не знам много за бизнеса на Натаниъл Гросек, но мисля, че имаше поне три хиляди глави добитък. Съмнявам се, че ще откриете дори и половината сега.

— Защо? — попита Бък.

— Ти откъде знаеш? — додаде Зийк.

Еванс ги изгледа изучаващо, без да отговори.

— Това, което казвате, е сериозно — каза Бък. — Няма ли да отговорите?

— Ако вие ми кажете защо се интересувате от това ранчо.

— А вие ще ми кажете ли? — попита на свой ред Бък.

Евънс кимна.

— Смятам да подпиша споразумение за половината ранчо — каза Бък — или поне смятах, преди да открия, че тук няма много крави и телета. Само млади кастрирани добичета, диви като антилопи.

— А приятелят ви?

— Работим заедно. А сега вие. Какви са вашите интереси?

— Искам да се убедя, че госпожа Гросек няма да бъде измамена дори и с малкото, което й остана. Този банкер в Утопия е много нетърпелив да продаде ранчото на каквато и да е цена. Видях момчето му да се навърта насам веднъж или дваж. Няма да се учудя, ако Хана приеме да се омъжи за него.

Бък не искаше Хана да се омъжва. Не искаше да си има работа и със съпруг, защото ако той решеше да продаде имота, Бък щеше да изгуби шанса си да получи ранчото.

Но той осъзна, че не искаше Хана да се омъжва точно за Еймъс Мерик и това го безпокоеше. Нейният егоизъм би трябвало да го е излекувал от всякаква загриженост за нея. Запознал се беше с Еймъс в офиса на баща му — млад, наперен, суетен. Бък не би го препоръчал на никоя жена, камо ли пък на Хана.

— Баща й не знаеше нищо за отглеждането на добитък и беше наел хора, обаче и те нищо не разбираха — каза Евънс. — За това добитъка се скиташе из цялата околност. Няколко добичета все още са из земите ми.

Бък усети как мускулите му се напрягат.

— Ако решите да останете, сте добре дошли — продължи Евънс. — Ако искате, може да се присъедините към мен за пролетното събиране и преброяване на животните. Но от сега ви казвам, че няма да откриете нито крави, нито малките им на моя земя.

— Защо? — Бък май се досещаше, но искаше Евънс да потвърди подозренията му. Но Евънс очевидно нямаше такова намерение.

— Миналата зима беше доста сурова — каза Евънс. — Животните на Гросек може да са стигнали до Пекос до сега.

Бък си помисли, че няма да е необходимо да ги търси толкова далеч.

— Какво има на запад от тук?

— Пет или шест ранчо. Предполагам, че скоро ще се отправите натам. Винаги е полезно да опознаеш съседите си.

— Кога започвате преброяването?

— След около месец.

— По принцип заедно ли го правите?

— Понякога, ако подозираме, че доста са се смесили, изпращаме съобщение, че имаме нужда от помощ да се приберат заблудените.

— Ще имате ли нещо против, ако ние поискаме съдействие?

— И двамата сте добре дошли на преброяването, ако искате.