Барбара Брадфорд - Изгубена невинност

— Няма такова нещо, но и ти ще ми липсваш. Нали няма да ме забравиш, Роузи, когато се заемеш със следващата постановка или филм? Само ми свирни и където и да се намираш, веднага ще дотърча. Бих отишла и на другия край на света, само и само да работя отново с теб.

Роузи се усмихна на по-младата жена.

— Иска ли питане, Фани, защо да не работим отново заедно? Ще викнем и Вал. Ще ми бъде приятно. Вие двечките сте най-добрите асистентки, които съм имала.

— Ама наистина ли? Благодаря ти. Ти си върхът! Между другото, не те изчаках да се върнеш от снимачната площадка заради Маргарет Елсуърт. — Фани сбърчи носле и добави: — Навила си е на пръста да задигне роклята, с която беше облечена за сцената на коронацията в Уестминстърското абатство. Човек ще убие, но ще я вземе.

Озадачена, Роузи се смръщи.

— За какво й е притрябвала средновековна рокля? Та тя дори не е красива, не я харесвах още докато я правех.

— Нали ги знаеш актрисите, всичките са превъртели. Най-малкото „трудните“ — изпелтечи Фани и озари Роузи с лъчезарна усмивка. — Е, има и прекрасни актриси, всъщност те са много повече от такива вещици като Маги Елсуърт.

— Така е — съгласи се Роузи. — При всички положения питай Ейда. Ако продуцентите решат да продадат или да подарят роклята на Маги, нямам нищо против. Не е моя, не ми трябва и за архива. Я още сега изтичай да поговориш с Ейда. И се връщай час по-скоро. Ще ми се следобед да се заемем с описа на скиците.

— Дадено! Връщам се след минута. А и Вал е тръгнала от реквизита, така че не се безпокой, трите ще се оправим за нула време.

С тези думи Фани се завъртя, излезе като фурия и нехайно тръшна след себе си вратата толкова силно, че чак издрънча полилеят.

Роузи се усмихна, поклати глава и се пресегна за телефонния апарат. Фани бе голяма симпатяга, щеше да й липсва много, както и Вал. Разлисти тефтерчето и намери телефонния номер на продуцентите от Бродуей, потърсили я във връзка с новия мюзикъл, сетне погледна ръчния си часовник.

Тук, в Англия, бе три и половина. Между Лондон и Ню Йорк имаше пет часа разлика във времето, значи там сега бе десет и половина сутринта. Тъкмо време да проведе този разговор.

На приема по случай края на снимачния период бяха поканени триста души и докато стоеше на вратата, Роузи имаше чувството, че те до един са се отзовали на поканата.

Присъстваха всички от снимачния екип, актьорите, участвали във филма, някои от шефовете на киноцентъра и неколцина редови граждани, свързани с продукцията чрез съпрузите или приятелите си и поканени от организаторите на тържеството просто от любезност. Всички държаха чаши и бъбреха оживено в най-просторния павилион на „Шепъртън“, където бяха снимали сцените с голямата зала от замъка „Мидълъм“.

Роузи се упъти към навалицата и забеляза, че сега декорът не е съвсем същият, както преди няколко часа, когато бяха приключили със снимките. Масивните средновековни мебели бяха махнати, а в единия ъгъл свиреше малък оркестър. Фирмата, заела се с организацията на банкета, бе подредила при сцената шведска маса, застлана с бяла колосана покривка и отрупана с какви ли не вкуснотии: пушена и варена сьомга от Шотландия, печени пилета и гъски, желирана шунка, агнешки бутчета, телешко печено, всякакви салати и зеленчуци, различни видове сирена и десерти, като се почне от пасти и шоколадов мус и се свърши с бита сметана, плодова салата и английски сладкиши.

Две еднакви маси бяха превърнати в импровизиран мокър бюфет, зад тях стояха неколцина бармани, а десетки келнери и келнерки обикаляха гостите с подноси, върху които бяха наредени напитки и мезета.

Край Роузи мина един сервитьор и тя си взе от таблата чаша шампанско, след което благодари и тръгна да търси в тълпата Ейда и своите асистентки, Фани и Вал.

След броени секунди откри продуцентката, която разговаряше с някакви важни клечки от киноцентъра. Щом я забеляза, Ейда се извини и забърза към нея.

— Голям купон си спретнала — възкликна Роузи, след като я поздрави.

— А, нямам никаква заслуга — изчурулика продуцентката. — Просто вдигнах телефона и се обадих на една фирма, организираща банкети.

Роузи грейна в усмивка.

— Как така да нямаш заслуга! Нали идеята за купона беше твоя. Недей да ми скромничиш! Между другото, какво си намислила за по-късно?

Ейда я погледна озадачено.

— В какъв смисъл?

— Миналата седмица обядвахме заедно и ти спомена, че ти е хрумнало нещо по̀ така, с което да ознаменуваме не само края на снимачния период, но и Вечерта на огньовете…