Сара Шепард - Отровени

Мислите на Хана препускаха в главата й. Искаше й се да каже на Фелиша, че те не са оставили всичко зад гърба си… но жената сигурно щеше да я помисли за откачена. Дали да не опита? Спенсър винаги е била драматичното момиче, участваше във всички училищни пиеси, запомняше монолозите на Ибсен просто ей така, за удоволствие и по време на гостуванията им с преспиване винаги искаше да правят упражнения по импровизации. Но предложението беше изкушаващо. Дали филмът щеше да има премиера в Холивуд с червен килим? Щеше ли да мине и тя по него?

И въпреки това не беше съвсем сигурна.

— Не знам — отвърна бавно тя. — Трябва да си помисля.

— Всъщност искаме да разберем още сега — каза Фелиша с очевидно нетърпение в гласа. — Хайде, Хана. Ще бъде невероятно преживяване. Режисьор е Ханк Рос. А познайте кой ще играе вас! Хейли Блейк!

Хана зяпна от изненада. Хейли Блейк беше красива, сияйна, адски известна млада звезда, която от години бе завладяла ума на Хана с главната си роля на Кинтана в „Абракадабра“, любимият Дисни сериал на Хана. След това направи няколко убийствено яки тийнейджърски филма. За последно беше водеща на наградите „Тийн Чойс“ и на сцената целуна другия водещ, онзи секси тип от страхотния вампирски филм „Ухапана“. Щом това може да е достатъчно добро за Хейли …

— Предполагам, че мога да опитам — чу тя гласа си.

— Великолепно! — изграчи Фелиша. — Ще ви изпратя подробностите по имейл.

Хана затвори, чувствайки се като в мъгла. Щеше да играе във филм… с Хейли Блейк. Истински филм, с премиера на червен килим. А това означава и участие във филмовите фестивали в Сънданс и Кан, нали? А всичко това означаваше интервюта с Райън Сийкрест и всичките онези хора от Е! Може би дори ще я поканят да гостува във Фешън Пълийс ! Нея и Хейли, заедно!

Внезапно бъдещето й се разгърна пред нея, светло и блестящо. За пръв път нещо наистина положително можеше да излезе от целия този кошмар с А.

Ариа Монтгомъри вкара старото потракващо, ръждясало семейно субару на паркинга в Стария Холис, артистичния квартал с неравни тротоари, стари къщи с викториански шик и избуяли градини (в някои от които растеше единствено марихуана). Слънчевите лъчи проникваха през разлистените клони, рисувайки по улицата ярки, широки райета. На една от поляните лежеше детски велосипед, а от другата страна на улицата се виждаше изоставен павилион за безалкохолни напитки с табела, на която пишеше: „САМО ОРГАНИЧНИ СЪСТАВКИ!“.

— Здрасти! — извика Ила, майката на Ариа, когато момичето влезе през вратата на галерията „Стария Холис“, където работеше откакто семейството им се беше върнало от Исландия две години по-рано. Тъмната коса на Ила беше прибрана в разрошен кок и тя беше облякла дълга, прозираща пола и рипсена блуза, която разкриваше мускулестите й ръце. На китката й подрънкваха гривни, а на ушите й се поклащаха огромни тюркоазени обеци. Тя прегърна силно Ариа, излъчвайки силен аромат на масло от пачули. Напоследък Ила много си падаше по прегръдките. Впрочем това се отнасяше и до дългите многозначителни погледи. Ариа имаше усещането, че последната атака на А. беше превърнала майка й в кълбо от нерви.

— Искаш ли да ми помогнеш да подредя тази изложба? — попита Ила и посочи картините, които бяха подпрени до стените. Художникът, възрастен мъж със стърчащи от ушите косми, на име Франклин Ходжуел, беше излаган милион пъти в галерията и картините му, представящи източнопенсилвански пейзажи, ята от гъски и двуколки на амиши, гарантирано носеха големи печалби. — Тоест само ако искаш — додаде бързо Ила.

— Ако имаш някаква друга работа, няма проблем.

— Не, мога да помогна. — Ариа взе една картина на плевня и я закачи на стената. — Мога да ти помогна и с коктейлното парти, ако искаш.

— Само ако ти искаш — рече колебливо Ила, хвърляйки й дълъг, многозначителен поглед.

След нападението на Ник, Ариа прекарваше почти всяка минута в галерията. И си имаше причини за това. Първо, тя работеше тук, макар й само почасово. Второ, чувстваше се добре край силната си, стабилна, успокояваща майка. И трето, тя наистина нямаше какво друго да прави.

Знаеше, че майка й го намира за странно. Знаеше и какъв е въпросът, който Ила умираше да зададе: Какво щеше да прави Ариа през лятото… и следващата година? Приятелките й кандидатстваха в университети и ако успееха да съберат всички кредити, щяха да се запишат през есента. Ариа реши да пропусне годината и да попътува из Европа, но самата мисъл да отиде сама в някоя чужда страна я плашеше. Може би защото последният път, когато бе излязла зад граница, в Исландия, тя се беше замесила в международен арт скандал и беше срещнала Ник, лудия приятел на Али, предрешен като сексапилен герой-отмъстител на име Олаф.