Сара Шепард - Отровени

Хана се изкиска с треперливо гласче. Откакто бе казала на Майк, че Али отново се е появила, той се бе превърнал де факто в неин телохранител. Предишният ден, преди да замине за лагера на футболистите в Ню Хемпшир, тя бе изпищяла при вида на един паяк върху портата и Майк веднага го връхлетя като истински супергерой. Всеки път, когато тя получаваше някакво съобщение, той изпадаше в състояние на повишена готовност и следеше за появата на страх или безпокойство на лицето й. Милион пъти я попита дали наистина може да отиде на лагер и то за цял месец. Може да съм ти нужен , беше оправданието му.

— Няма да се качваш на никакъв автобус — рече настоятелно Хана, докато гледаше как още неколцина ученици влизат в стаята. Да, те носеха грозни обувки и не приличаха на децата от нейното обкръжение, но изобщо не приличаха на зомбита. — И сама мога да се справя с неколцина чудаци.

С това разговорът приключи. Миг по-късно телефонът й отново изпиука. Успех в първия учебен ден! — пишеше майка й. — да го отпразнуваме с вечеря!

Хана се усмихна.

В продължение на години тя бе разчитала единствено на баща си, но само един ден беше променил това завинаги — денят, в който я арестуваха за убийството на Табита и баща й каза, че връзката му с нея „съсипва политическата му кариера“. За нейна огромна изненада майка й пое юздите и сега се опитваше да участва в живота й колкото се може повече. Вчера дори бяха ходили в „Отър“, любимият магазин на Хана, за да й купят нов тоалет за „завръщането в лятното училище“ — раирана къса рокля и гълъбовосиви боти до глезените, които Хана носеше днес.

Добре звучи — написа й тя. След това влезе в стаята с шумно потракване на токчетата и подскачаща върху раменете й кестенява коса. Слънчевите лъчи струяха толкова красиво през прозореца, че тя внезапно се изпълни със задоволство. Какво като се налага да повтаря курса по история с група слабаци? Поне щеше да се дипломира. Пресата и градът вече не я мразеха, нито я смятаха за убийца. Все още имаше приятелките си, невероятно гадже и сега, за пръв път в живота й, майка, която наистина се грижеше за нея. Може би те наистина трябваше да забравят за Али и да продължат да си живеят живота.

Единствените свободни места бяха на първата редица, така че Хана просто седна, надипли роклята си и зачака пристигането на учителя. Телефонът й отново иззвъня. Обаждането беше от непознат номер, което я накара да застане нащрек.

— Хана Мерин? — прогърмя непознат глас в отговор на колебливото й ало . — Казвам се Фелиша Силвър. Аз съм изпълнителен продуцент на „Изгори докрай“. Това е истинската история за страшните изпитания, на които ви подложи Алисън Дилорентис.

Хана сподави стона си. Това й прозвуча като поредната „Малка сладка убийца“, онзи ужасен филм. Всяка част от него: декорите, сценарият, скучното момиче, което бе избрано да играе Хана. За известно време го бяха излъчвали всяка седмица. Хана трябваше да търпи децата, които цитираха диалози от филма и в съблекалнята, и в столовата по време на обяд. Нима този свят се нуждаеше от още един нов филм за живота й?

— Знам какво си мислите — онова телевизионно творение беше пълен боклук. — Докато говореше, Фелиша дъвчеше дъвка. — Но това ще бъде различно. Ще се прожектира в кината. Със сериозни актьори и страхотен сценарий. И ще снимаме тук, в Роузууд, за да предадем точно атмосферата на случващото се.

— Ха — рече изненадано Хана. Тя никога досега не беше виждала истинско кинаджийско оборудване.

— Както и да е, причината да ви се обадя, сте вие , Хана — каза Фелиша. — Видях ви в няколко реклами на баща ви. Камерата ви обича.

Хана се изчерви. Преди баща й да се отрече от нея, те бяха заснели заедно няколко реклами за кампанията му, включително социалната реклама „Не карай, когато си пил“. Хана не искаше да се хвали, но тя също смяташе, че се е справила отлично.

— Искам да ви предложа да участвате във филма — продължи Фелиша. — Това ще е невероятна реклама за нас — и забавен опит за вас, надяваме се. Виждаме ви в ролята на Наоми Циглър — малка, но въпреки това важна роля. Има голямо участие в сцените на онзи круизен кораб.

Има си хас , едва не изтърси Хана — тя беше преживяла тези сцени. Но изведнъж осъзна какво й бе предложила Фелиша.

— Искате да изиграя ролята й?

— Точно така. Това е вашият шанс да покажете на света, че сте оставили всичко това зад гърба си и вече сте великолепна актриса. Какво ще кажете?