Сара Шепард - Отровени

Ариа се прокашля.

— Някой знае ли как са нещата при Айрис?

Момичетата поклатиха глави. Айрис Тейлър беше съквартирантка на Али в Убежището, макар напоследък да бе прекарала известно време с Емили; беше й помагала да разбере какво представляваше Али и с кого поддържаше контакти. След като помогна на Емили, Айрис беше отвлечена от Ник и Али, и ФБР я намериха полумъртва в гората. Сега тя се възстановяваше в местната болница.

— А какво ще кажете за това? — каза Емили и побутна към средата на масата днешния брой на „Филаделфия Сентинъл“. От първа страница ги гледаше Ник, облечен в оранжев затворнически гащеризон. „Максуел твърди, че е действал сам“ , гласеше заглавието.

— Съдят го за убийството на Табита — разказа им Емили. — И чуйте това: полицията е открила последен модел хонда „Акура“, паркиран в гората зад колибата. Отпечатъците на Ник били навсякъде.

Очите на Спенсър проблеснаха.

— В рекламната къща на доведения ми баща имаше верижка с емблема на „Акура“, след като я разбиха. Поне това вече си има обяснение.

Хана придърпа вестника към себе си.

— И какво казва Ник за Али?

— Настоява, че е загинала при пожара в Поконос — рече Емили. — И отрича Али да е имала някакво отношение към смъртта на Табита и преследването ни, и изобщо не е била в онази къща.

— Значи поема вината за всичко? — Хана се намръщи. — Що за откачалник би направил това?

— Е, той е бил пациент в Убежището — напомни й Спенсър. — Може чарът на Али да го е омагьосал.

Ариа завъртя очи.

— Как може изобщо някой да попадне под въздействието на чара й?

На лицето на Спенсър се изписа смущение. Тя извади телефона си и го постави в центъра на масата.

— Ник не е единственият.

Хана погледна към екрана.

„Котетата на Али — гласеше банерът най-отгоре. — Уебстраница, създадена в подкрепа на Алисън Дилорентис. Алисън е силна, решителна, неразбрана млада жена и ние се надяваме, че някой ден светът ще узнае истината за нея. Чуй призива ни, Али!“ .

Ариа се опули.

— Какво е това?

— Клуб на почитателите — обясни с дрезгав глас Спенсър. — Намерих го преди около седмица. Но се надявах , че досега ще е изчезнал.

— Силна, решителна, неразбрана млада жена? — Емили направи физиономия. — И някой ден светът ще узнае истината за нея? Да не би да си мислят, че е жива?

Спенсър поклати глава.

— Прилича ми повече на паметна страница. Има публикации за партита, където всички се обличат като Али и — чуйте това — разиграват пожара в Поконос. Само че там Али се измъква жива. Някои от тях пишат фен фикшън за действията й след това. И дори ги продават в Амазон.

Хана потрепери.

— Това е гадно.

Ариа сгъваше салфетката си на все по-малки и по-малки триъгълници.

— Може би трябва да се свържем с някой от тях. Може би те наистина знаят нещо.

Спенсър изсумтя.

— Опитах. Но те всички имат кодови имена. Пък и защо мислите, че ще ни кажат нещо?

— Тези хора може да се окажат опасни — рече разтревожено Емили.

Ариа отново погледна към вестника.

— Хубаво щеше да е да накараме Ник да си признае, че лъже.

— Как? — Хана скръсти ръце на гърдите си. — Не можем да отидем в затвора и просто да го принудим да признае.

— Сигурно има някакъв начин да го накараме — предложи Емили. — Или…

— Или просто да се откажем — прекъсна я Спенсър.

Всички се умълчаха. Хана зяпна.

— Сериозно ли говориш? — Спенсър винаги стоеше начело в техния кръстоносен поход под лозунга „Хайде да намерим Али“. Тя бе предложила да си намерят тайна стая, в която да се събират, за да открият кой може да е помощникът на Али. Не пожела да се откаже от издирването дори и след като ги бяха арестували.

Спенсър си играеше със сребърния ключодържател от „Тифани“.

— Това съсипа почти две години от живота ни. Аз просто… съм дотук. А и не съм получавала никакви съобщения от А. А вие, момичета?

Емили промърмори едно „не“; Ариа също. Хана неохотно поклати глава. Макар че, както и преди, очакваше да чуе сигнала от телефона си, който съобщаваше за пристигането на ново съобщение.

— Това не значи, че трябва да се отказваме — рече тя тихо. — Али е някъде там.

— Но какво би могла да направи без Ник? — настоя Спенсър. — По-вероятно е да виси на косъм.

— „Котетата на Али“ могат да й помогнат — напомни Емили.

— Да, сигурно могат. — Спенсър отново взе телефона си. — Но по всичко, което правят, си личи, че са просто откачалки, нали? — Тя сгъна салфетката си на топка. — Гадно е, че Али е на свобода. Гадно е, че Ник пое цялата вина, но, хм, щом иска да гние в затвора, изборът си е негов. Но ние трябва да продължим с живота си. — Тя погледна към Хана. — Като говорим за това, лятното училище не започва ли днес?