Сара Шепард - Отровени

Али го погледна и той жадно отвърна на погледа й. Дори в сегашното й уродливо състояние — носът й беше счупен, лицето й бе покрито със синини и й липсваше един зъб — в очите му се четеше безумна любов и преданост. Тя си спомни деня, когато го срещна в Убежището. Това се бе случило скоро след като сестра й бе направила съдбовната подмяна, няколко дни след началото на учебната година в шести клас, изпращайки Али на своето място в психиатрията. Али беше на първия си сеанс в груповата терапия и седеше в кръг от истински откачалки.

— Мястото ми не е тук — оплака се тя на терапевта доктор Брук. — Аз съм Алисън, а не Кортни. Сестра ми ме измами и сега живее моя живот.

Доктор Брук я бе погледнал с тъжните си, замислени очи.

— Лекарите ти от Радли казаха, че имаш проблем с това. Но ти си Кортни. Няма нищо лошо в това да си Кортни. Надявам се, че заедно ще успеем да преодолеем това.

Али едва изтърпя остатъка от часа. След като сеансът приключи, някой докосна ръката й.

— Знам, че казваш истината — разнесе се тих глас зад гърба й. — Аз съм на твоя страна.

Ник Максуел я гледаше с пламнал поглед. Али го беше забелязала още по време на хранене; той беше няколко години по-голям, с чуплива коса и силни рамене. Всяко момиче си падаше по него. Освен това Али беше чула, че той е в клиниката, защото има гранично личностово разстройство. По време на терапевтичния сеанс й беше толкова скучно, че тя прочете няколко части от „Ръководство по диагностика и статистическа класификация на психичните разстройства“ в кабинета на терапевта й; хората с гранично личностово разстройство бяха импулсивни, вършеха необмислени постъпки и се държаха крайно неуверено и безразсъдно.

Я виж ти. Али знаеше как да се възползва от неувереността. Може би щеше да е добре Ник да е на нейна страна.

И тя го посрещна с отворени обятия. Двамата планираха всичко, стараеха се да не ги виждат често заедно, за да не може никой да ги свърже един с друг, след като всичко приключи. Между тях се създаде дълбока и силна връзка, която Ник сравняваше с любовта на Ромео и Жулиета. Али намираше тази негова мека страна за изключително мила.

Сега му дължеше толкова много. Ако не беше той, тя нямаше да успее да убие Иън и Джена. Нямаше да успее да проследи някогашните най-добри приятелки на сестра си, влизайки в ролята на А. Ако Ник не я беше спасил в Поконос, тя нямаше да оцелее в експлозията — или полицията щеше да я залови. Сега нямаше да има покрив над главата си. Тази къща бе една от многото, които семейството на Ник притежаваше из цялата страна, и двамата я бяха избрали, защото от месеци никой не живееше в нея. Повечето от останалите имоти бяха с просрочени ипотеки; други още не бяха продадени. Минаваха по цели дни, без да забележат нито един автомобил, който да минава покрай къщата.

На екрана на телевизора се появиха нови картини. Първо пуснаха клипа, който бе гледала неведнъж — как родителите й бягат от репортерите на международното летище във Филаделфия.

— Поддържате ли връзка с дъщеря си? — викаха те. — Имахте ли усещането, че дъщеря ви е убийца?

Бащата на Али се обърна и погледна в камерата с отсъстващ поглед.

— Моля ви, оставете ни на мира — каза той с изморен глас. — И ние, както всички останали, сме ужасени от случилото се. Просто искаме малко спокойствие.

Задници , помисли си Али. Мразеше семейството си почти толкова силно, колкото приятелките на сестра си.

И, като говорим за дявола, на екрана цъфнаха проклетите кучки. Даваха пресконференция. Спенсър стоеше изпъната и горда пред микрофона. Емили беше пъхнала ръце в джобовете си. Хана държеше ръката на приятеля си Майк Монтгомъри. А Ариа се беше притиснала към Ноъл Кан като залепена с велкро.

Ноъл. Али впери поглед в него. Дълго време той споделяше тайната й, но вече не.

Тя се обърна към Ник, изпълнена с омраза.

— Трябва да им го върнем.

Той потрепна.

— Наистина ли?

Али отпусна рамене.

— Нима смяташ, че ще оставя да им се размине?

Ник изглеждаше паникьосан.

— Но ти едва не умря миналата седмица! Наистина ли си заслужава? Искам да кажа, че имам офшорна сметка. Можем да я използваме, за да избягаме където си поискаме. Ти ще се излекуваш, ще си починем, и може би след известно време отмъщението ще престане да има толкова голямо значение.

— Винаги ще има значение — отвърна напрегнато Али с блясък в очите. Тя се наведе към Ник. — Каза, че ще направиш всичко за мен — изръмжа тя. — Излъга ли?