Эбби Клементс - Открадни си целувка

Рейчъл прегърна дъщеря си. Тя не знаеше с какво се захващаха двамата с Ейдън, но чувстваше, че постъпваха правилно, като гласуваха повече доверие и свобода на Мили.

След като децата си легнаха, Ейдън напъха една мандарина в чорапа, който Мили беше окачила над камината.

— Странно, нали — подхвърли той. — Тя вече е голямо момиче, но все още се цупи, ако си няма коледен чорап с лакомства.

— Да — съгласи се Рейчъл, като се доближи до мъжа си и го прегърна през кръста. Тя се притисна до него. Ейдън я притегли още по-плътно до себе си.

— Рейч — промълви той, обръщайки се да я погледне. — Ела и седни тук. — Ейдън я поведе към дивана, къде двамата седнаха. — Тази година искам да ти поднеса моя подарък по-рано.

— О, така ли? — възкликна изненадана тя. — Това е нещо ново. Как така?

Ейдън извади голям бял плик и й го подаде.

— Просто така.

Рейчъл взе плика и го отвори внимателно. И ахна, когато видя какво имаше вътре.

— Ейдън, ние не можем… не бива — той докосна устните й с ръка — два билета до Венеция?

— Не се тревожи. Да кажем, че просто си поисках реванш за направените услуги. Наех стая в семейна къща за гости, не е петзвезден хотел, но изглеждаше много симпатично. А Даяна каза, че с удоволствие ще наглежда децата за един удължен уикенд, ако мама дотогава не се е оправила.

— Но Ейдън… — промълви Рейчъл, задавена от напиращите сълзи. Тя си представи каналите, гондолите, дворците — да прекара няколко дни насаме с Ейдън беше нейната съкровена мечта. — Ти знаеш, че винаги съм искала да отида в Италия.

— Аз също. И сега ще изживеем медения месец, който никога не сме имали. — Ейдън приглади буйната й коса зад ухото й. — Мили за пръв път ни разтърси, нали? Искам да те помоля само за едно нещо добави той.

— О, така ли? — изрече малко подозрително Рейчъл.

— Да — каза той, като посегна към страничната масичка, взе нещо и го вдигна над главата й. Рейчъл се засмя, когато видя клонката зеленика с бели плодчета.

— Мисля, че мога да се справя с тази задача — каза тя и когато Ейдън се наведе към нея, тя го целуна нежно по устните, изпитвайки прилив на толкова силна любов, както в деня на сватбата им.

Подател: Ben.groves@gmail.com

Получател: Millypede@gmail.com

Мили, здравей!

Весела Коледа!

Аз съм Бен, от училище. Лори спомена, че ще се прибереш в Скипли за празниците, затова исках да ти кажа, че ще правя купон за Нова година. Ти искаш ли да дойдеш? Ще бъде забавно (обещавам). Нищо особено, само няколко приятели. Помислих си, че може би е добре да се видиш с някои хора след дългото отсъствие от училище.

Е, надявам се да дойдеш.

Подател: Millypede@gmail.com

Получател: Ben.groves@gmail.com

Здравей, Бен,

Благодаря за поканата — това е супер. Трябва само да питам нашите, но понеже ти живееш на две крачки от нас, сигурно ще ме пуснат. Може ли да дойда с приятелка?

Доскоро.

Неделя, 24 декември, Бъдни вечер

— Лори, радвам се, че се върна, но знаеш, че мразя да пазарувам — роптаеше Шивон, докато Лори я мъкнеше през Ковънт Гардън. — При това навръх Бъдни вечер?

— Трябва да избера нещо специално за мама — каза тя. — Пък и виж, красиво е — добави Лори, като посочи коледните щандове и ярко осветените витрини, розовобузите минувачи, натоварени с торби и пакети, опаковани в сребриста и позлатена хартия.

— Променила си се — отбеляза Шивон, като огледа внимателно лицето на приятелката си, опитвайки се да определи откъде точно бликаше необяснимата й коледна ведрост.

— Печени кестени? — попита Лори, спирайки пред една сергия, за да си купи кесийка с кестени.

— Да, моля — каза Шивон и разтри енергично премръзналите си бузи. — Нещо горещо ще ми дойде добре.

— Но сериозно — продължи тя, като пое книжната кесия, от която се вдигаше ароматна пара, и последва приятелката си в навалицата, — ти откога се потопи в празничното настроение? Когато се чухме последния път, ти каза, че дори няма да дойдеш на празненството у Лили.

Лори наистина се чувстваше малко саможива напоследък и възнамеряваше да посрещне Коледа в тихо уединение тази година, вместо да отиде на купона у Лили.

— Все още обмислям дали да не пропусна угощението — призна тя. — Макар че не съм казала на Лили. Но наистина нямам търпение да замина за Испания и да прекарам известно време с мама — шампанско и танци на площада на Нова година. Освен това там в момента е плюс 20 градуса.

— Може ли да ме вземеш вместо багаж в куфара? — предложи Шивон, и захапа поредния кестен. — Зажадняла съм за мъничко слънце.