Эбби Клементс - Открадни си целувка

— На мен ми се виждаш съвсем озарена — подметна Лори, забелязвайки руменината по бузите на приятелката си. Емоциите на Шивон се бяха изписали на лицето й. От споделеното досега изглеждаше, че стресът и напрежението от преподаването в гимназиален курс бяха отстъпили място на изобилието от хубав секс.

— Благодаря ти — промълви тя. — Толкова е странно, Лори. Мисълта ми е, че всичко се случи толкова бързо. А сега Ед ме покани да се запозная с неговото семейство. Рано е — така де, какво ще си помислят за мен?

— Ще се влюбят в теб — увери я Лори. — Теб всички те обичат.

Шивон тупна лекичко приятелката си по рамото.

— Ау — подметна тя, сбърчила нос. — Не знаех, че това те интересува.

— Интересува ме — каза Лори, спирайки пред една сергия с дребни бижута. — И ще ми трябваш повече от когато и да било, сега, когато започвам да търся само свестни мъже — обяви тя, като избра едно колие и го поднесе към шията си, така че Шивон да го прецени. — Какво мислиш за това? — попита тя, тръпнейки от докосването на хладното сребърно легло на кехлибарената висулка. — Представи си ме с по-тъмна, смугла кожа. — Тя посочи косата си. — И с няколко посивели кичура.

Шивон се вгледа отблизо.

— Собствените ти също не са малко. — Тя улови един бял косъм и го изскубна, поднасяйки го под носа на Лори.

— Ох — извика Лори, като трепна и се отдръпна от приятелката си. — На село нямаше свестни фризьори. Хайде, кажи, харесва ли ти?

— Кехлибарът е прекрасен — отбеляза Шивон, — но тюркоазът също е много красив — каза тя и вдигна подобно колие с по-малка висулка.

— Тюркоазът е за мама — усмихна се Лори. — А кехлибарът е за теб.

След като приключиха с коледните покупки, двете се настаниха на дивана на Шивон и изгледаха романтичната комедия „Знак на съдбата“ сигурно за стотен път. Шивон стигна до извода, че Джон Кюсак в Ню Йорк по Коледа превъзхождаше Джон Кюсак, в който и да е смислен филм, затова оставиха черната комедия „Убиец под прицел“ за по-късно, за да проверят теорията на практика. Отвориха една метална кутия с шоколадови бонбони и сега подът и диванът бяха осеяни с разноцветни целофани и станиоли — лилави и жълти от страната на Лори и златни и зелени от страната на Шивон. Двете бяха напълно погълнати от сюжета, когато мобилният телефон на Шивон звънна.

— Ало — обади се тя. Сигурно беше Ед, помисли си Лори, долавяйки закачливата нотка в гласа на Шивон. И съдейки по чевръстото събиране на опаковките от шоколадовите бонбони, той очевидно идваше насам.

— Това беше Ед — каза Шивон, като остави телефона си върху масичката. — Боже, той идва насам, след пет минути ще бъде тук.

Тя хукна към банята.

— Трябва да се приведа в приличен вид — обясни Шивон. — Остани да се запознаеш с него — извика, а гласът й отекна в банята. — Смятам, че ще го харесаш — добави тя, подавайки глава. Лори не беше сигурна — мъжете, с които Шивон беше ходила до този момент, бяха вятърничави индивиди с увлечение по тантрически секс и благовонни пръчици — накратко, те не се вписваха в представата на Лори за приятна компания и определено не бяха хората, с които тя би искала да прекара Бъдни вечер. Но тя дължеше това на Шивон — пък й приятелката й бе настояла, че Ед е различен.

На домофона се позвъни и Шивон изля цяла тирада ругатни.

— Не се тревожи, аз ще му отворя — провикна се Лори. Тя се опита да пусне Ед, но той явно не успя да бутне вратата навреме за автоматичното отключване. След една-две минути гостенинът ругаеше наравно с Шивон, очевидно нехаещ, че Лори чуваше всяка негова дума по домофона.

— Ще сляза долу да му отворя — каза Лори. — А ти — тя огледа копринения халат на Шивон, — побързай да се облечеш.

На партера Лори отвори входната врата и намери Ед да стои на студа, плътно увит в черното си вълнено палто. Нямаше начин човек да не го забележи — висок почти два метра, с широки рамене и къса черна коса, със зачервени от вятъра бузи. Но онова, което се набиваше на очи, беше неговата усмивка, която се простираше от ухо до ухо.

— Правилата за допуск в сградата са много строги — пошегува се той, като протегна ръка към Лори. — Аз съм Ед. Ти сигурно си Лори. Приятно ми е да се запознаем. — Лори пое ръката му, след което го целуна по бузата, понеже й се стори по-естествено.

— Аз също се радвам да се запознаем. Слушала съм много за теб. — Лори му направи знак да влезе вътре.

Когато се обърна да тръгне по коридора, Лори видя зад себе си Джей, който се канеше да излезе. Той я погледна, след това стрелна с очи Ед. Тя ли си въобразяваше, или лицето му помръкна?