Эбби Клементс - Открадни си целувка

— Весела Коледа — каза Джей и като кимна първо на Лори, а после на Ед, се отправи към вратата.

Шивон подаде на Лори чаша горещ греян сайдер и тя я обхвана с облечените си в плетени ръкавици ръце. Църковният хор тъкмо беше започнал коледната служба на площада пред кметството на Брикстън, където се бяха събрали много хора. Подхванаха прекрасно изпълнение на коледния химн „Адесте Фиделес“, от което Лори настръхна. Лили беше на първия ред на хора и пееше като ангел. Беше ясна, мразовита вечер — децата тичаха и танцуваха пред хора, родителите похапваха плодов пай, а бабите и дядовците се опитваха да внесат ред. Шивон смушка приятелката си.

— Струваше си да се надигнеш от дивана, нали? — Лори кимна и отпи глътка сайдер. Ед прегърна Шивон и я притегли към себе си.

Добре, Ед беше чудесен. Лори трябваше да признае това. Изглеждаше влюбен до ушите в Шивон, смееше се на всички нейни идиотски шеги и дори се стараеше да накара Лори да се почувства като част от компанията. По пътя насам той ги беше забавлявал с истории за децата, на които преподаваше, и им купи бенгалски огън от продавача на площада.

Започнаха фойерверките и хористите запяха още по-силно. Лори запя на глас — цялото това коледно вълшебство май беше заразително.

Понеделник, 25 декември, първият ден на Коледа

— Вижте какво си имам — възкликна задъхано Зак, като изсипа съдържанието на коледния си чорап върху леглото на родителите си. Часът беше 6:30 сутринта и Рейчъл изохка, докато се опитваше да се събуди, но когато видя сияещото личице на сина си, самата тя се усмихна.

В чорапа на Зак, наред с другите дребни подаръци, имаше малка количка, модел „Фолксваген бийтъл“, която сега се движеше по пода с притеснително реалистично бръмчене.

По-късно, докато закусваха бъркани яйца и пушена сьомга, той показа количката на баба си.

— Ау, тя е прекрасна, миличък — възхити се Беа, усмихна се и погледна Рейчъл с вдигнати вежди.

Ейдън напълни чинията на майка си догоре и й я подаде.

— Олеле — каза тя. — Тъкмо за изгладнелите ми очи, след седмици безвкусна болнична храна — засмя се тя. В червената си жилетка с брошка във формата на листо от зеленика, Беа излъчваше здраве. Тя беше успяла да вмъкне незабелязано подаръците си под елхата.

Всички взеха чашите си с чай и отидоха дневната, където се увиха в топлите одеяла.

— Може ли аз да съм пощальонът? — попита Зак, като се изпъчи в синята си пижама.

— Да — рече Ейдън, като му смигна.

Зак се зае да поднася подаръците, които всеки разопаковаше. Рейчъл отвори подаръка си от Мили — изящен зелен шал от естествена коприна.

— Великолепен е — ахна тя, като го вдигна. — Ти ли го направи, Милс?

— Намерих рисунъка в една от книгите на Лори — обясни Мили и скромно сви рамене. — Е, харесва ли ти, мамо?

— Обожавам го — призна Рейчъл и прегърна дъщеря си.

— Аха! — възкликна Беа, когато разопакова своя подарък. Тя им показа дивиди с филма „Далеч от Африка“, купен от Ейдън в духа на мемоарите, които й бяха чели, докато лежеше в болницата. — Това е забележителна история.

Беа замълча напрегнато, сякаш се канеше да каже нещо.

— Странно е, че ми подаряваш това.

— Така ли? — попита озадачено Ейдън.

— Да — продължи Беа. — Има нещо, което искам да споделя с вас.

Всички затаиха дъх. Всички, дори Зак, зачакаха Беа да продължи.

— Когато започнах да се съвземам в болницата — подхвана тя, обвила ръце около чашата с чай, а сърцето на Рейчъл се сви при спомена на онези ужасни моменти, докато чакаха Беа да излезе от комата, питайки се дали това изобщо щеше да се случи, — имах време за размисъл. И тъй като сега съм добре, искам да се възползвам максимално от времето, което ми остава.

— Истината е — продължи Беа, — че макар да съм направила доста неща в живота си, с които се гордея — несъзнателно тя докосна медальона със снимката на покойния Дейвид, бащата на Ейдън, и погледна внуците си, които я наблюдаваха съсредоточено, — има някои неща, които с Дейвид така и не успяхме да свършим.

Рейчъл почувства объркване. Беа винаги беше излъчвала удовлетворение, отдаденост на обичайните дела и на внуците й. Тя имаше приятелки, няколко вечери в седмицата играеше бридж, занимаваше се с благотворителни акции в общността. На Рейчъл никога не й беше минавало през ума, че Беа можеше да иска нещо повече.

— Искам да отида в Африка — съобщи Беа.

Ейдън едва не се задави с чая.

— Какво искаш, мамо? — попита той, като се изпъна като струна.