Джери Смит-Реди - Реквием за Дявола

— Господин Ванилия?

— Как позна?

Влакът забави ход навлизайки в поредната станция.

— Ето я нашата спирка.

— Къде ме водиш?

— При най-великото пиле на света — отговори тя.

Най-великото пиле на света очевидно се подвизаваше в заведение, наречено Къщата на пиленцето, където мазнината изглежда се процеждаше и от дървената облицовка на стените. Седнахме на малка маса до прозореца.

Сервитьорката пристигна с менютата. Прегледах листата с бира, ужасéн от възможностите.

— Предполагам, че ще взема чаша…

— Не предлагаме чаши.

— Моля?

— Сервираме бирата само в кани — обясни жената. — След това си я пиете от чаша.

— Няма проблем — каза Джана. — Ще вземем кана светла бира.

След като сервитьорката си тръгна, Джана добави:

— Всичко с мярка, нали?

Беше права за пилето, въпреки че в него нямаше нищо с мярка. Имаше такъв вкус, сякаш бе задушено в манна и запържено в ангелска пот.

След няколко минути наруших мълчанието на завладялата ни неистова лакомия.

— Това е невероятно.

— Нали? Обожавам да ям пиле с ръце. Кара ме да искам да изръмжа на хората, дори повече от обикновено — тя облиза мазнината от пръстите си и вдигна чашата си с бира. — Значи харесваш това място? Не си ядосан, че те доведох при бедняците?

— Разбира се, че не — взех си още едно кръгче лук. — Не можеш да изядеш собствената си среда.

— Ще пия за това.

Чукнахме пластмасовите си чаши. Мобилният ми телефон иззвъня.

— Само секунда — бръкнах във вътрешния джоб на якето си за телефона. — Да?

— Хей, аз съм — каза Мефистофел.

— Казвай, Малкълм.

— О, значи си с някого.

— Да, на среща съм. Давай по същество.

Джана раздели последното лучено кръгче и остави половината от него в кошницата.

— Съжалявам, Лу. Аз съм в дома на един от лакеите ни. Един от човеците. Адвокат.

— Нека позная — иска да променим клаузите по договора му.

— Бинго. Той казва, че сме го подлъгали да приеме неясни условия.

— Припомни ли му за Параграф II?

— Имаш предвид онзи за свободната воля?

— Точно този.

Наблюдавах как Джана дояжда останалата половинка от лученото кръгче.

— Преглеждаме целия договор в детайли — каза Мефистофел. — Той иска да говори с теб.

— Сега съм зает. Накарай го да ми изпрати резюме на договора.

— Моля те, Лу, направи ми услуга и ме отърви от него!

Въздъхнах.

— Добре. Дай ми го.

— Благодаря. Името му е Джон Вон. Значи, щом си на среща, да не те чакаме довечера?

— Какво има довечера?

— Неделя е. Филмовата вечер при Вел.

— О, да. Не, не ме чакайте.

Изправих се и казах на Джана:

— Трябва да ме извиниш за момент.

Излязох навън на тротоара.

— Ало? — каза мъжки глас по телефона.

— Да?

— Как сте тази вечер, сър?

— Извънредно зает, господин Вон. Сега, изложете оплакването си с не повече от двайсет думи.

— Не е точно оплакване. По-скоро молба. Бих искал да прекратя нашия договор по-рано.

— Много смешно! Какво искате в действителност?

Другият край на телефона замлъкна за момент.

— Аз…

— Господин Вон, не получихте ли повече пари, власт и уважение, отколкото заслужавате?

— Да, но…

— И в замяна, вие ни служите добре. Мисля, че и двете страни имат изгода от това споразумение. Не сте ли съгласен?

— Всъщност, мисля, че в скоро време от този съюз вече няма да има никаква полза. Бих искал да попълня документ за лична неприкосновеност.

— Какво?

Хвърлих поглед към прозореца на ресторанта, като махнах с ръка и се усмихнах на Джана, после се обърнах с гръб:

— Слушай, малък, жалък никаквец, знам защо е всичко това. Остаряваш, гледаш вече смъртта в очите и търсиш някаква застраховка за спасението на душата си.

— Аз…

— Единственият начин да престанеш да ни служиш, е да бъдеш ликвидиран.

— Как да…

— Не питай. Виж, за твое добро е и двамата да се престорим, че този разговор не се е състоял. Лека нощ, господин Вон.

Затворих.

Джана дояждаше последното бутче, когато отново влязох в заведението.

— Съжалявам за това — казах. — Един от клиентите ни не разбрал условията на договора и главният счетоводител имаше проблеми да му ги обясни.

— Няма проблем. Обаче е жалко, че се налага да те безпокоят и през уикенда.

— Ако искаш спокойствие, никога недей да имаш свой собствен бизнес — погледнах към празните чинии и чаши на масата. — Значи, първо изядохме десерта, а сега — вечерята. Да затворим ли кръга и да отидем да пийнем по един коктейл?

— Току-що изпихме кана бира — каза тя. — Още малко и ще съм в безсъзнание.