Елизабет Гейдж - Интимно

Слънцето залязваше. Те станаха, за да го наблюдават заедно. Носеха копринените халати, които Джордан беше поръчал за пристигането им тук преди три седмици.

Те седяха на терасата прегърнати и наблюдаваха как слънцето бавно се потапя в обятията на морето. Селото изглеждаше близко и родно на фона на безбрежната водна шир. Рибарските лодки проблясваха на залеза като изящен напев към тази симфония от пурпурно и синьо. Гледката беше възхитителна.

— Страшно ми е да си го помисля — каза Джордан.

— Какво? — попита тя нежно.

— Колко лесно беше да те загубя — отвърна той. — И колко трудно ми беше да те открия отново. Бих дал всичко, за да си върна тези години.

— Скъпи — каза тя и хвана ръката му. — Може би те изобщо не са загубени. Може би в известен смисъл са били необходими.

Лесли мислеше за собствената си одисея през живота и за това колко по-естествена й изглеждаше сега, когато вече знаеше, че всъщност тя е била пътят, който през цялото време я е водел обратно към Джордан.

— Може би — добави тя, — всъщност никога не сме били истински разделени.

Той се обърна да я погледне. Тя видя гаснещата слънчева светлина, отразена в очите му. Имаше чувството, че нито самотата, нито битките й някога са били така истински, както Джордан за нея сега. Мъчителните й лутания са представлявали просто още един начин да му принадлежи.

— Обичам те — каза тя и му поднесе устните си.

Той внезапно трепна в ръцете й. Силен спазъм разтърси тялото му и в същия миг тя чу изстрел, който отекна зад гърба й.

Джордан рухна върху нея.

— Джордан, не!

От устните й се изтръгна приглушен вик. Едва успяваше да го задържи. Двамата бавно се свлякоха на каменния под на терасата.

— Не, Джордан, недей…

Нещо проблесна в съзнанието й. Тя нежно отпусна главата му на цимента и се втурна в спалнята. Проклинаше се, че си бе позволила да не бъде нащрек всяка секунда, че бе дръзнала да повярва в бъдещето.

Върна се с възглавница и одеялото, с което бе застлано леглото. Коленичи до него и пъхна възглавницата под главата му. Очите му бяха отворени, но незрящи.

— О, господи! Джордан, Джордан… — Тресеше се от паника. Бореше се с одеялото. Имаше страшно много кръв. Не знаеше къде е уцелен, но можеше да прецени, че е твърде сериозно. Може би тези невиждащи очи означаваха, че вече е мъртъв. — Скъпи! — проплака тя. — Погледни ме. Кажи ми нещо. Моля те!

Зад гърба й се разнесе плътен глас.

— Е, край.

Тя вдигна очи и видя Тони, който я наблюдаваше втренчено. В ръката си стискаше пистолет. Погледът му бе развълнуван, трескав. Той бе застрелял великия Джордан Лазаръс и го знаеше.

— Ти! — възкликна Лесли.

Той кимна.

— Не можеш да избягаш от миналото. Мислех, че вече си го разбрала.

Той погледна Лесли и махна към тялото на Джордан.

— Ти си виновна. Мислеше си, че можеш да получиш всичко. Сега виждаш докъде стигна.

Лесли беше завила Джордан с одеялото, беше коленичила до него и държеше главата му в скута си.

— Дръпни се — нареди Тони. — Дръпни се или ще убия и теб.

Тя вдигна поглед към него. Страхът в очите й беше истински, но в тях имаше и нещо друго, нещо, което му казваше, че победата му не е така пълна, както му се искаше да бъде.

Той я погледна с неприкрита омраза.

— Добре тогава. Стой си там. Сама си го изпроси. Сега ще видиш как ще го надупча. И ще ти стане ясно.

Той насочи пистолета към Джордан.

— Не! — извика тя.

Той сведе поглед към нея и се усмихна.

— Какво има? — прозвуча гласът. — Ти си виновна за това. Ти ми го причини. А сега аз ще си отмъстя на него. За всичко трябва да се заплаща. Нима се страхуваш от малко справедливост?

И внимателно се прицели в главата на Джордан.

— Справедливост.

Изстрелът го свари неподготвен. Очите му се извърнаха към Лесли, широко отворени и пълни с недоумение.

Тя беше стреляла в него изпод одеялото. Пистолетът беше на Рос Уилър, същият, който бе ранил Тони в къщата й в Лонг Айлънд преди година и половина.

Тони успя да се задържи на крака, въпреки че тя го беше уцелила в корема. Удивлението в очите му премина в горчив хумор и после в омраза.

— Мислиш ли, че можеш да ме спреш? Съдбата е на моя страна. С твоя човек е свършено, миличка.

Той стисна зъби и отново се прицели в Джордан.

Лесли измъкна пистолета изпод одеялото и отново стреля в Тони. Той не беше мислил да се защитава от нея, толкова бе обсебен от мисълта да убие Джордан. Едва сега понечи да се извие към нея.

— Справедливост — прошепна той.